Иван Теофилов
Иван Теофилов е роден на 24 март 1931 г. в Пловдив. Завършил е ВИТИЗ „Кръстю Сарафов”. Работил е като драматург в драматичните театри в Бургас и Русе и като драматург и режисьор в Централния куклен театър – София. Водещ редактор на популярната библиотека за съвременна световна поезия „Поетичен глобус” в издателство „Народна култура”, завеждащ отдел „Поезия” в сп. „Пламък”, основател и редактор на литературното сп. „Сезон”.
Автор е на поетичните книги:
„Небето и всички звезди”(1963)
„Амфитеатър” (1968)
„Град върху градове” (1976)
„Богатството от време” (1981)
„Споделено битие” (1984)
„Дървеното конче от въртележката”, стихове за деца ( 1985)
„Да” (1994)
„Геометрия на духа” (1996)
„Инфинитив” (2004, ИК „Жанет 45”)
„Къщата на сенките” (1959, постановка на Вили Цанков)
„Как завърши денят” (1960, постановка на Станчо Станчев)
„Поетът и планината” (1964, постановка на Леон Даниел, свалена от ЦК на БКП); както и на 10 пиеси за куклен театър, повечето от които поставя сам.
Отделни негови пиеси и постановки са представени на Кралските тържества в Единбург (Великобритания, 1969), Международния фестивал на авангардните изкуства във Виена, 1972 г. и на турнета в много европейски страни, Африка, Индия и Япония.
Преводни книги:
Иван Бунин „Избрани стихотворения” (1979)
Инокентий Аненски „Кипарисова кутия” (1984)
Игор Северянин „Ананаси в шампанско” (1986), Андрей Бели „Колелото на хаоса” (1994)
Иван Бунин „Граматика на вечния език” (1996)
Стиховете и пиесите му са преведени на много езици.
Специалната награда на международната театрална организация УНИМА за пиесата му „Часовникарят” (1964);
Първа награда на Националния преглед на куклените театри за пиесата и постановката „Крали Марко” (1967);
Годишната награда на Съюза на преводачите и Дружеството на русистите за „Избрани стихотворения” от Иван Бунин (1979);
Националната награда за поезия „П.К.Яворов” за „Геометрия на духа” (1996);
Националната награда „Иван Николов” за цялостно творчество (1998);
Златният знак на Съюза на преводачите за цялостно преводаческо творчество (1989);
Националната награда за българска художествена литература „Хр. Г. Данов” за „Инфинитив”;
Наградата на Министерството на културата на РБългария за принос в българската култура (1997).
Почетен гражданин на Пловдив (2001).