Новата поетична книга на Иван Теофилов „Инфинитив” е опит да се открие посоката, да се домогнем до просветлението, което ни е така нужно сред нравственото безумие на времето от втората половина на ХХ век насам, с изтощението му от непрестанните вихри на събитията, с идеологическите му празнословия, с философското му объркване, с човешката му слепота, с висящата опасност животът на отделния човек да се превърне в шумотевица на други гласове, в ехо от мнения и амбиции на други хора. И с неотменния въпрос: „Как да живеем собствения си живот по собствен начин?”, без да забравяме, че сме в утробата на света, където живеят всички създания, всички същества...
Авторът притежава вкус да смесва изисканото с грохота и страховете от историческите натрупвания, настоящите проблеми с унаследената мъдрост на античната философия; да търси из духовната сферапо-възвишени елементи, насочвайки читателя към чистите пространства на дуа, където наистина можем да се чувстваме невинни. (Предявявайки една последователна вярност към качествата на човешката душа). Защото, както пледира американският нобелист Сол Белоу, „да имаш душа, целият да си душа, това е днес революционното предизвикателство към общественото мнение.”
