Вместо епилог
Тази книга е съставена от вариации на тема минало, памет, съдба. Обособени в спомени и творчески размисли. В желанието си да синтезирам отчасти преживяното, да осветя донякъде неговата истина. С възрастта човек натрупва все повече минало, на което впрочем всички сме подвластни. А моето минало беше твърде екстремно, в което хората на изкуството (свестните хора) бяха мислещата, чувстващата жертва на политическия терор. И тези късове тук са от това битие, свързани с личности, събития, факти, провокирали ме да ги напиша.
Неща, идващи ми отвътре – това е книгата.
...
"Само при внимателно изградената монолитност
на погледа имаш точен поглед върху езика.
Само постигнатата и култивирана простота,
усетът към детайла и владението на езика правят
произведението значимо.
Само когато въображението се е превърнало в
достоен интерпретатор на истината, сме изцяло
под властта на творбата.
Съдържанието и формата са единен процес.
Само доброто съдържание притежава оригинал-
на форма.
Литературата е път, не цел."
...
Из "Гласът на тишината"