hide

15.00 лв.
12.75 лв.
Извън наличност

Моята улица Кубински истории

Преводач
Превод от
испански език
Редактор
Диана Иванова, Борис Делирадев
Оформление
Корица
Мека корица
Корична цена
15.00 лв.
Брой страници
147
Издадена на
02.2010
ISBN
978-954-491-603-9


„Моята улица: кубински истории” представлява уникална по рода си колекция от истории и фотографии, събрани в Куба през есента на 2009 година от трима души – българка, иранец и кубинец.
Тримата обикалят острова – Хавана, Касабланка, Сан Хосе де лас Лахас, Сиенфуегос, Тринидад, Олгин, Гибара и Сантяго де Куба – раздават фотоапарати и събират истории. Около 70 души между 15 и 50 годишна възраст прегръщат идеята да разкажат за своите улици.
„„Моята улица” е попътна, пътешественическа книга, която напомня на добрите стари road movies: тя преброжда не само географската територия на острова, но отчита и пулса му”, казва за нея един от големите съвременни кубински литературни критици Роберто Сурбано Торес, „тя не държи речи, а ни позволява да доловим шепота и полуусмивката на героите в нея. Тази книга нищо не продава, тя подарява”.

Дизайнът на книгата е дело на Райчо Станев. Книгата излезе едновременно в три версии: на български, испански и английски език.

В основата на идеята е Диана Иванова, която през 2006-а година осъществява подобен проект в България – книгата „Моята улица: 39 истории с улици” (съставители Диана Иванова и Борис Делирадев) излиза отново в издателска къща „Жанет 45”.

Диана Иванова е пътешественик, журналист, писател. Живее в София. Живяла е предимно на улици с мъжки имена – като се започне от „Хаджи Димитър” и се стигне до „Петър Парчевич”.

Бабак Салари е фотограф, живее в Монреал, Канада, роден е в Иран. Много често сменя улиците, на които живее. В момента няма своя улица.

Улисес Кинтана де Армас е счетоводител, но поет по душа. Живее в Касабланка, работи в Хавана. Никога не е напускал Куба.


"Това не е художествена литература, а документално сведение за нашите дни, които – бързи и бурни – отлитат и остават далеч от вниманието на вестниците, телевизията и пощенските картички. Тази книга е говорещо огледало, страница, която ни признава такива, каквито сме."

– Роберто Сурбано Торес, литературен критик, Хавана


"Като четеш тези истории, разбираш, че онова разказваческо чудо, наречено магически реализъм, е толкова просто и постижимо. Едни хора разказват улицата и града си, а в думите им е пълно с цветове, миризми, живот, тъга, прости чудеса. Всекидневни истории на хора, отказващи да видят света разомагьосан. Като в разказа на едно кубинско момче, което, минавайки по улицата от детството си, иска да я смали, изреже и прибере в джоба си. Такива са тези лични кубински истории, толкова естествени, толкова магически. Думи, които отварят врати."

– Георги Господинов, писател


"Кубинската улица се държи като площад. Тя е място за дребни взаимни услуги и шумно съпричастие при раждане, сватба и смърт. Тя е щастливо безвремие - островът се носи по течението без ясна политическа и дори есхатологическа перспектива. "

– Марин Бодаков, в. "Култура"


"Проектът Моята улица. За мен той е впечатляващ и нежен, прям и непредубеден, и със сигурност чувствителен – към начина, по който живеем в Куба."

– Улисес Кинтана ди Армас, Хавана


"Трябва да бъда честна и да си призная, че кубинският проект е роден от една утопия – дали можем да провокираме кубинците днес да разказват истории на нас, като на българи. Дали в този все по-еднакъв свят ние, идващите от две малки държави, почти равни по територия – запазили някакво вълнение едни към други заради хилядите общи съдби, бракове и съвместни проекти преди 89-а – можем да започнем да разказваме един на друг своите истории и в това да открием някакъв нов смисъл?"

– Диана Иванова, автор на идеята


"Обичам квартала си от дете. Тук можеш да чуеш гюрултията, с която чистят стълбището в сграда 6 и да се порадваш на смеха, на пороя от пикантни шеги и на кофите, които всяко жилище пълни, превръщайки чистенето в разточителен празник. Около три следобед под клоните на манговото дърво започват да потропват плочките на доминото - ритмична музика, която озвучава тишината чак до вечерта. Прекъсванията са, за да се обсъди някой лош ход, а дискусиите около тази любима кубинска игра продължават с дни."

Няколко от историите, поместени в книгата, можете да прочетете в "Капитал Лайт"


"Вдъхновяваща книга! Комбинирането на текст и фотографии е гениално хрумване. Текстове обичайно се публикуват само ако са създадени от автори “с име”. Този проект превръща в автор всеки един от участниците. Мисля, че проектът може да продължи в нови и нови градове. Защо не помислите за Бирмингам?”

— Ронда Уилсън, творчески директор, Фото-фестивал Rhubarb-Rhubarb, Бирмингам, Великобритания


“Превъзходна книга! Възхищавам се от идеята и от откровеността на този проект, както и от факта, че е създаден “от хората и за хората”.
Благодаря ви за това мимолетно надникване в уличния живот.”
— Пабло Сантана, фотограф

“Това е един удивителен проект – успели сте да дадете глас на хората и да им предоставите възможнот да изразят себе си и своите страсти. Това е наистина безценно. Ужасно ми харесва!”
Поздравления,
— Ники Гетгуд, www.digbeth.org

”Ясна смислова рамка, създадена със страст и желание, инстинктивна и практична едновременно. Тази рамка се е превърнала в свеобразно пътешествие за всички участници – смислено, чувствено, и, не на последно място, забавно; нейният краен резултат е едно зашеметяващо издание, което предлага ново измерение, надникване в дълбините; съавторство на огромен брой хора. Прекрасно, наистина прекрасно. Благодаря ви!”
— Сандра Хол, www.frictionarts.com