Христо Карастоянов

Христо Карастоянов  (22.02.1950-23.01.2024) е роден в Тополовград. Работил е като редактор във вестници, като драматург и директор на Държавния куклен театър в Ямбол, и др. Завършил е Пловдивския университет, специалност български език и литература. През 1981 година дебютира с белетристичния сборник „Пропукан асфалт”. Романът му „Аутопия: другият път към ада” беше един от петте нови български романа, номиниран в първото издание на конкурса на фондация „Вик” (2003). Печелил е наградата на Корпорация „Развитие” за непубликуван роман („Смъртта е за предпочитане”), наградата на СБП за документалистика, („Записки по исторически наивизъм”), наградата „Златен ланец” за разказ на годината в конкурса на вестник „Труд”, наградата „Чудомир” за хумористичен разказ и др.

По негови разкази е заснет игрален филм: „Следвай ме” (2003) на режисьора Дочо Боджаков.

Известен е и като публицист – негови статии са публикувани в много български политически и литературни вестници и списания.

Христо Карастоянов оставя дълбока следа в съвременната българска литература. Автор е на над 30 книги, сред които „Кукувича прежда“, романите „Една и съща нощ“, „Животът няма втора половина“, „Т като Ташкент”, „Послепис”, „Името”, „Паякът” и др. Носител е награда „Хеликон” за романите „Името” (2012) и „Една и съща нощ” (2014), а общо седем негови книги са номинирани за „Орлето на Хеликон”. За книгата „Една и съща нощ” Христо Карастоянов стана носител на наградата „Дъбът на Пенчо” (2014) и Националната награда „Елиас Канети” (2015). Носител е на първа награда в категория проза в годишните награди на портал Култура – за романа „Послепис“ (2017). През 2021 става носител на Международна литературна награда „Алеко“ за къс хумористичен разказ.

Негови книги са издавани в Германия, Турция, САЩ.