Георги Миятев

Всеки ръкопис си има своята легенда и привлича с мистерията около него. Така е и с тази
хроника, която се появи внезапно през 2020 г., след като четири десетилетия бе стояла безмълвна
в архивите. Един артист е събирал частици, оцелели във времето, за да разкаже историята на
театъра в Пловдив, който се превърна в метрополия на българското сценично изкуство.

Над 500 страници, написани на ръка, обхваща уникалният разказ на Георги Миятев, събрал
емоции, преживявания, факти, събития, личности. Той омагьосва със своята автентичност и
дава на читателя невероятната възможност да види сякаш на живо създаването и развитието на
една от най-знаменитите културни институции в България.

Ето как авторът описва своя труд в заявление до председателя на Комитета за изкуство,
наука и култура, изпратено през 1949 г., докато работи в Кюстендил:

„Аз съм един от създателите на театър в Пловдив в далечното и близко минало.
Близо половин век следя и участвам в живота на театъра при всичките му фази – преди
Освобождението, в периода на Освободителната война, Румелийския театър и периода на
любителския самодеен театър до превръщането му в общински. Пътят, по който е минал
Пловдивският театър, представлява немалък интерес. От няколко години по свой почин
предприех събиране на всички материали за историята на театъра в Пловдив, които могат
да послужат за една по-обща история на българския театър“.

Той напластява документи, материали от вестници, разкази на театрални дейци, добавя и
свои спомени, за да създаде панорама, изтъкана от субективните преживявания на участни-
ците и обективните факти, поднесени в пресата. В тази комбинация се крие очарованието на
ръкописа като лична споделена история и неговата значимост като историческо четиво.

Георги Миятев е един от пионерите на Пловдивския театър. Той постъпва в „състава“ през
1894 г., когато тепърва се разпалва истинското желание за професионален театър в града.
Вероятно още тогава започва да си води бележки и да описва развитието на идеята за местна сцена на високо равнище. В основата на това изследване е детайлното, обстойно и автентично
наблюдение на създаването на театралното изкуство в Пловдив. Ръкописът съдържа кратки
лични бележки, но по-големия дял в него заемат извадки от местната преса. Това го прави
своеобразен исторически очерк, директен разказ за времето, за специфичните условия и
трудности, в които се заражда и развива инициативата за театър.
В него обаче може да се открият и други интересни детайли. В един необичаен ракурс се
срещаме с обществения живот на Пловдив след Освобождението, със стремежите и борбите на
негови граждани да имат издигнат театър, който да доставя наслада и да възпитава, с дискусии
за вкуса на публиката и за качеството на пиесите, със задълбочени рецензии за постановките,
със сблъсъка между ниските забавления и високото изкуство. Как се е развивал културният
живот на града, дори как се е променял езикът – и това може да се види в летописа, съставен от
един театрален труженик.

Плюсовете на този усърдно сътворен ръкопис са следните:
# Автентичност и уникалност – чрез прекия поглед на актьора, който е бил свидетел и
участник в изграждането на театралното дело;
# Представяне на историческия, културния и социалния контекст за изграждане на
предпоставки за театрално дело в Пловдив;
# Първи наблюдения върху устройството и организацията на една театрална трупа;
# Откровено наблюдение и критичност към отношението на местната власт спрямо
градския театър;
# Детайлни анализи на зараждането на актьорското майсторство във времето на
абсолютна липса на знание и традиции;
# Проблеми и теми на драматургията – първи опити за анализ на пиеси;
# Повдигане на темата за професионализма в един театър – морал, етика, отношение.

Ръкописът притежава свой собствен автентичен и жив език, който отразява времето. Това
го прави достъпен, вълнуващ и любопитен не само за театрали и историци, но и за цялата пловдивска общественост. Това е първият документ, който проследява началото на театралното
изкуство в Пловдив.
Георги Миятев е роден през 1878 г. тук, където е и първата му изява като актьор през 1894 година. Основава театрално дружество „Звено“, участва в Театралната дружина и в градската общинска трупа в Пловдив. Играе в „Съвременен театър“, в театър „Родина“, в „Свободен театър“, в „Задружен театър“, в Плевен и Кюстендил. Починал през 1961 г. в София.

Творбата е финансирана от Община Пловдив по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“

С любезното съдействие на Държавен архив Пловдив, който предостави ръкописа на Георги Миятев на Драматичен театър Пловдив.

Настоящото издание не е предназначено за продажба и се предоставя безвъзмездно.