Пловдивска театрална хроника е документална книга с неиздавани спомени на актьора Георги Миятев за създаването и живота на първия български професионален театър. Изданието е подготвено по случай 140 години Драматичен театър Пловдив от екипът на театъра, който изважда от архива този ръкопис с бележки и записки и го прави достъпен днес.
Всеки ръкопис си има своята легенда и привлича с мистерията около него. Така е и с тази хроника, която се появи внезапно през 2020 г., след като четири десетилетия бе стояла безмълвна в архивите. Един артист е събирал частици, оцелели във времето, за да разкаже историята на театъра в Пловдив, който се превърна в метрополия на българското сценично изкуство.
Над 500 страници, написани на ръка, обхваща уникалният разказ на Георги Миятев, събрал емоции, преживявания, факти, събития, личности. Той омагьосва със своята автентичност и дава на читателя невероятната възможност да види сякаш на живо създаването и развитието на една от най-знаменитите културни институции в България.
Ето как авторът описва своя труд в заявление до председателя на Комитета за изкуство,
наука и култура, изпратено през 1949 г., докато работи в Кюстендил:
„Аз съм един от създателите на театър в Пловдив в далечното и близко минало.
Близо половин век следя и участвам в живота на театъра при всичките му фази – преди Освобождението, в периода на Освободителната война, Румелийския театър и периода на любителския самодеен театър до превръщането му в общински. Пътят, по който е минал Пловдивският театър, представлява немалък интерес. От няколко години по свой почин предприех събиране на всички материали за историята на театъра в Пловдив, които могат да послужат за една по-обща история на българския театър“.
Той напластява документи, материали от вестници, разкази на театрални дейци, добавя и свои спомени, за да създаде панорама, изтъкана от субективните преживявания на участниците и обективните факти, поднесени в пресата. В тази комбинация се крие очарованието на ръкописа като лична споделена история и неговата значимост като историческо четиво.
Георги Миятев е един от пионерите на Пловдивския театър. Той постъпва в „състава“ през 1894 г., когато тепърва се разпалва истинското желание за професионален театър в града. Вероятно още тогава започва да си води бележки и да описва развитието на идеята за местна сцена на високо равнище. В основата на това изследване е детайлното, обстойно и автентично наблюдение на създаването на театралното изкуство в Пловдив. Ръкописът съдържа кратки лични бележки, но по-големия дял в него заемат извадки от местната преса. Това го прави своеобразен исторически очерк, директен разказ за времето, за специфичните условия и трудности, в които се заражда и развива инициативата за театър.
В него обаче може да се открият и други интересни детайли. В един необичаен ракурс се срещаме с обществения живот на Пловдив след Освобождението, със стремежите и борбите на негови граждани да имат издигнат театър, който да доставя наслада и да възпитава, с дискусии за вкуса на публиката и за качеството на пиесите, със задълбочени рецензии за постановките, със сблъсъка между ниските забавления и високото изкуство. Как се е развивал културният живот на града, дори как се е променял езикът – и това може да се види в летописа, съставен от един театрален труженик.
Плюсовете на този усърдно сътворен ръкопис са следните:
# Автентичност и уникалност – чрез прекия поглед на актьора, който е бил свидетел и участник в изграждането на театралното дело;
# Представяне на историческия, културния и социалния контекст за изграждане на предпоставки за театрално дело в Пловдив;
# Първи наблюдения върху устройството и организацията на една театрална трупа;
# Откровено наблюдение и критичност към отношението на местната власт спрямо градския театър;
# Детайлни анализи на зараждането на актьорското майсторство във времето на абсолютна липса на знание и традиции;
# Проблеми и теми на драматургията – първи опити за анализ на пиеси;
# Повдигане на темата за професионализма в един театър – морал, етика, отношение.
Ръкописът притежава свой собствен автентичен и жив език, който отразява времето. Това го прави достъпен, вълнуващ и любопитен не само за театрали и историци, но и за цялата пловдивска общественост. Това е първият документ, който проследява началото на театралното изкуство в Пловдив.
Георги Миятев е роден през 1878 г. тук, където е и първата му изява като актьор през 1894 година. Основава театрално дружество „Звено“, участва в Театралната дружина и в градската общинска трупа в Пловдив. Играе в „Съвременен театър“, в театър „Родина“, в „Свободен театър“, в „Задружен театър“, в Плевен и Кюстендил. Починал през 1961 г. в София.
Из предговора на редакторите Катя Янева и Катерина Георгиева
***
Творбата е финансирана от Община Пловдив по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“
С любезното съдействие на Държавен архив Пловдив, който предостави ръкописа на Георги Миятев на Драматичен театър Пловдив.
Настоящото издание не е предназначено за продажба и се предоставя безвъзмездно по повод 140 годишнината на Драматичен театър Пловдив.
Откъс от Пловдивска театрална хроника
Пълния текст ще откриете в раздел История на Драматичен театър Пловдив