Лидия Гинзбург

Лидия Яковлевна Гинзбург е руска литературна критичка, писателка, мемоаристка, доктор на филологическите науки. Нейните спомени са в основата на много биографични статии за най-големите руски поети и писатели на XX век.

Родена е на 18 март 1902 г. в Одеса, в семейството на Яков и Рахили Гинзбург. След смъртта на баща ѝ през 1909 г. е отгледана от чичо си, инженера химик Марк Гинзбург.

През 1926 г. завършва факултета по литература на Института по история на изкуството в Ленинград, където е ученичка на Борис Айхенбаум. В младостта си е близка до школата на формалистите – Николай Степанов, Виктор Хофман, Николай Коварски, Вениамин Каверин.

От 1935 г. Гинзбург става член на Съюза на писателите на СССР. През 1940 г. защитава докторска степен в Ленинградския държавен университет с дисертация на тема „Творческият път на Лермонтов“.
Преживява блокадата на Ленинград, по време на която майка ѝ умира от глад.

От 1947 до 1950 г. е доцент в катедрата по литература на Карело-финландския университет.

Книгите на Гинзбург „За лириката“ (1964) и „За психологическата проза“ (1971) представляват значителен принос в руската теоретична литературна критика. Познавала е лично Ахматова, Маяковски, Шкловски, Айхенбаум, Тинянов, Надежда Манделщам и оставя множество спомени за тях. Автор е на трудове за Бенедиктов, Вяземски, Веневитинов.

Мемоарите на Лидия Гинзбург и нейните тетрадки от 20-те и 80-те години на миналия век започват да излизат едва през годините на Перестройката – и все още не са публикувани изцяло. Частично са излизали кореспонденциите ѝ с Наталия Манделщам, Надежда Илина и Борис Яковлевич Бухщаб.

Едно от най-значимите произведения на Гинзбург е „Записки на блокадния човек“, публикувана едва през 1984 г. Първата част излиза в сп. „Нева“, а втората и третата са публикувани в сборниците ѝ с проза „Литературата в търсене на реалността“ (1987) и „Човекът зад бюрото“ (1989).

„Записки на блокадния човек“ е преведена на английски, френски, испански, немски, холандски, шведски.
Лидия Гинзбург умира на 17 юли 1990 г. в Ленинград.