hide

18.00 лв.
15.30 лв.
 

Записки на блокадния човек

Превод от
Руски език
Редактор
Иван Тотоманов
Оформление
Поредица
Корица
Мека корица
Корична цена
18.00 лв.
Брой страници
240
Издадена на
12.2021
ISBN
978 619 186 695 3
Оригинално заглавие:
Записки блокадного человека

Лидия Гинзбург описва ритуалите на частния (и само отчасти на социалния) живот на блокадника, благодарение на който той (конкретният „той“, персонажът Ен) остава жив. Връзката с „общото дело“ тук е проста – врагът иска да убие всички ленинградчани, в това число и него. Той не умира, значи дава принос за победата над врага. Блокадата е не само нечуван човешки опит (подобно на лагерния сталински или хитлеровски), тя е феномен на съвсем друг тип война, появила се през миналия век, на тоталната война на индустриалната епоха. Записките на Лидия Гинзбург са единствената книга, която превръща блокадата в събитие на съзнанието.

— Кирил Кобрин, историк и журналист

Доколко е тънка мембраната, разделяща „нормалното“ от „ненормалното“, демонстрира опитът на която и да е война. Човекът е природен убиец, у него тъмното е постоянно в движение. За да се разделим с илюзиите за себе си, достатъчно е да прочетем „Записки на блокадния човек“.

— Андрей Тесля, руски историк

Лидия Гинзбург не се страхуваше да разкаже цялата истина за човека. Затова и нейните „Записки на блокадния човек“, с техния почти биологически реализъм, си остават най-страшният текст, писан някога за блокадата. Беше уникален мислител. Не се страхуваше от нищо. Живя тежък живот в безумна страна и самотна старост, но имаше своята работа, както и невероятна, изумителна мъдрост. „Живях без хипнози“, – беше казала веднъж. Учеше своите читатели да бъдат свободни от страхове и лъжи. Победи не само ужаса на живота, но – доколкото ѝ бе възможно – и ужаса на смъртта.

— Дмитри Биков, писател и литературен историк

Съществува огромно количество източници на блокадното интелектуално писане, но сред тях „Записки на блокадния човек“ са гениално написаните. Като филолог тя включва в своите наблюдения елементи от експертизата на психолога и социолога, а остроумията ѝ в духа на Вяземски се редуват с литературоведски анализ, на който са я учили Тинянов и Шкловски.

— Полина Барскова, поет и филолог

900-дневната обсада на Ленинград (1941-44) е една от повратните точки на Втората световна война. Тя забавя немското настъпление към Русия и се превръща в национален символ на оцеляване и съпротива. Приблизително един милион цивилни загиват, повечето от тях от студ и глад. Лидия Гинзбург е една от оцелелите.

Използвайки собствените си бележки и скици, които е написала по време на обсадата, заедно с разговори и впечатления, събрани през годините, тя успява да синтезира колективния опит от живота под обсадата. Чрез болезнено изобразяване на ужасяващите условия от този период книгата на Гинзбург е възхвала на достойнството и силата на човешкия дух.

— goodreads.com

На читателя на Записките е предоставена възможността да се въплъти в самотен интелектуалец, придвижващ трудно тялото си по повърхността на града или подслушващ разговорите на околните в бомбоубежищата и по опашките за хляб. Описвайки даже собствените си спомени и усещания, Лидия Гинзбург откроява в тях най-универсалните аспекти на блокадното съществуване.“

— Емили ван Баскирк, професор в университета Рътгърс, Ню Джърси


Въпреки че книгата изобразява мъчителните условия на блокадата, на читателя не са отнети впечатленията за достойнство, жизненост и интелектуална устойчивост на мислещия ум, тъй като той успява да осмисли екстремното преживяване. Това класическо произведение на документалната белетристика се нарежда до произведенията на такива писатели като Примо Леви и Албер Камю.

— Отзив в amazon.com

Много важна книга за тези, които искат да разберат какво е блокада.

Не в цифри или ужасяващи факти, а по същество: психически, психологически, културологични. Блокадата на Ленинград не може да бъде напълно преодоляна. Тя е останала с този град завинаги. За да разберете какво представляват репресиите, изгнанието, арестите и тоталитарната система, трябва да прочетете Колимски разкази, а за да разберете какво е блокада – Записки на блокадния човек.

— Отзив в ru.bookmate.com

Това е една от най-известните книги за живота в обсадения Ленинград. Авторката показва не само общия живот на жителите на града, но и „блокадното съществуване“ на един човек, назован Ен, който е всъщност събирателният образ на „интелектуалец, поставен при извънредни обстоятелства“.

— Отзив в topreading.ru

Това е учебник по оцеляване, мемоари и философско есе. Без много натурализъм, но все пак с ужасяващи истории. Без излишно описание на ежедневието, но с многократни повторения на главния рефрен: глад, зима, студ, хляб, храна, хляб. Книгата на Гинзбург показва как да запазиш човешкото и как да си част от обществото по време на екстремни условия.

— michurincy.blogs.donlib.ru

В Записки на блокадния човек (а Лидия Гинзбург преживява цялата блокада в Ленинград) „омерзителният вой на въздушните сирени“ ѝ напомня бученето на движещия се асансьор в нощите на 1937 година. Блокадата, по такъв начин, се оказва и своеобразна метафора на друга, сходна с нея гибелна ситуация от съветския живот.

— Александър Кушнер, поет и есеист


Това е една от най-известните книги за живота в обсадения Ленинград. Авторката показва не само общия живот на жителите на града, но и „блокадното съществуване“ на един човек, назован Ен, който е всъщност събирателният образ на „интелектуалец, поставен при извънредни обстоятелства“.

— Отзив в topreading.ru

Това е учебник по оцеляване, мемоари и философско есе. Без много натурализъм, но все пак с ужасяващи истории. Без излишно описание на ежедневието, но с многократни повторения на главния рефрен: глад, зима, студ, хляб, храна, хляб. Книгата на Гинзбург показва как да запазиш човешкото и как да си част от обществото по време на екстремни условия.

— michurincy.blogs.donlib.ru

В Записки на блокадния човек (а Лидия Гинзбург преживява цялата блокада в Ленинград) „омерзителният вой на въздушните сирени“ ѝ напомня бученето на движещия се асансьор в нощите на 1937 година. Блокадата, по такъв начин, се оказва и своеобразна метафора на друга, сходна с нея гибелна ситуация от съветския живот.

— Александър Кушнер, поет и есеист