Ю Хуа
Ю Хуа е роден през 1960 г. в гр. Ханджоу в семейство на хирург и специалистка по вътрешни болести и по негови думи голяма част от детството му преминава в болнични коридори насред кофи с кръв, миризма на дезинфектанти и безкрайни стенания. На осемнайсет, след като завършва средно училище и не намира достатъчно амбиция да продължи в университет, е разпределен като помощник в зъболекарски кабинет, който самият той нарича „зъбарница“, защото е просто място за вадене на зъби и нищо повече. В мемоарното си есе Как от зъболекар станах писател Ю Хуа описва как там прекарва най-скучните пет години от живота си, през които научава две съществени неща: че на света няма по-неживописно място от човешката уста и че безцелното шляене е част от длъжностната характеристика на творците от Дома на културата, които току минават край зъбарницата. Вече окончателно разбрал, че не става за лекарска работа (понеже там „едно е винаги едно, две е винаги две“ и няма никакво място за въображение), и след като преценява, че не го бива нито в композирането, нито в рисуването, Ю Хуа решава да се захване с писане, за да се домогне до лелеяното лентяйство в Дома на културата.
По това време, в началото на 80-те, Китай тъкмо е излязъл от крайния тоталитаризъм на Културната революция при Мао Дзъдун. Както казва Ю Хуа в едно интервю, тогава „проза се пишеше по един и същи начин“ и „литература практически не съществуваше“. На фона на либерализирането на социалната и културната обстановка се появяват ранните му разкази – изпълнени с насилие, хаос и абсурд, те го поставят в челните редици на набиращото скорост по това време авангардно течение, което със своите стремежи да подложи на съмнение закостенелите културни и човешки норми оказва силно влияние върху литературната среда, а впоследствие става и неизменна част от съвременната литературна история.
Първият сборник на Ю Хуа, На осемнайсет заминах надалеч, излиза през 1989 г. в култовата поредица Нови звезди на издателство Писател, където дебютират повечето автори, които през следващите две десетилетия ще придобият статут на съвременни класици, включително Мо Йен, А Чън, Цан Сюе, Ма Юен, Гъ Фей. Две години по-късно излиза вторият му сборник, Нещо инцидентно, след което Ю Хуа съзнателно преориентира стила си от експериментализъм към реализъм, а литературният му фокус осезаемо се премества от жестокостта към състрадателността, за да избегне това, което в есето си Един спомен се върна нарича предстоящ „психически срив“. Вследствие на тази промяна се появяват трагикореалистичните романи Викове под ръмежа (1991), Живи (1992) и Сю Сангуан продава кръвта си (1996).
В авторовия предговор към китайското издание на Живи Ю Хуа пише:
"Преди отношенията ми с реалността бяха много напрегнати, или казано по-грубо, аз бях враждебно настроен към нея."
Но с течение на времето гневът ми се уталожи и започнах да осъзнавам, че истинските писатели търсят не друго, а истината – тази истина, която изключва моралните оценки. Мисията на писателя не е да излива яда си, нито да обвинява или разобличава, а да показва възвишеното. И тук нямам предвид някаква елементарна прекрасност, а усещането за отдръпнатост след разбирането на всичко, еднаквото отношение към доброто и лошото, съчувствието към целия свят.
В такова състояние се намирах, когато чух американската фолклорна песен „Старият черен Джо“, в която се пее за мъчния живот на един роб – как цялото му семейство си заминава преди него, а той остава все така дружелюбен към света, без да се оплаче ни веднъж. Песента ми въздейства дълбоко и реших да напиша точно такъв роман – за способността на човек да понася мъки и за оптимистичното отношение към света. Процесът на писане ме накара да осъзная, че хората живеят заради самото живеене, а не заради нещо външно от него. И така разбрах, че съм написал възвишена творба.
За кратко време Живи става един от най-популярните и най-превеждани китайски романи с продадени над петнайсет милиона екземпляра. С екранизацията му през 1994 г. режисьорът Джан Имоу печели Гран при от кинофестивала в Кан, отстъпвайки единствено на Криминале на Куентин Тарантино. Оттогава Живи неизменно попада във всевъзможни класации за най-добри книги, включително в престижния списък на ежеседмичника Яджоу джоукан за най-добрите сто китайскоезични литературни произведения на XX век.
През 1999 г. се появява третият и последен засега сборник с разкази на Ю Хуа, Момчето в сумрака, последван от още два романа – Братя, излязъл в две части през 2005 г. и 2006 г. и Седмият ден от 2015 г. Междувременно Ю Хуа пише множество кратки есета, мемоари, очерци и литературни лекции, които са събрани в няколко сборника. За кратко време е и колумнист в Ню Йорк Таймс, където пише по множество въпроси, табуизирани от китайските власти. Един от есеистичните му сборници, Китай в десет думи от 2011 г., се занимава именно с щекотливи за китайската политическа реалност теми, например потуления от Комунистическата партия инцидент на площад Тиенанмън от 4 юни 1989 г. или наследството на Културната революция, проявено в съвременните китайски политика, икономика и общество – това е и единствената книга на Ю Хуа, която не е официално публикувана в Китай и в оригинал се намира само в тайванско издание.
В момента живее със семейството си в Пекин, където продължава да пише.