hide

16.00 лв.
13.60 лв.
 

Живи

Автор
Преводач
Превод от
китайски език
Редактор
Гергана Мирчева
Оформление
Корица
Мека корица
Корична цена
16.00 лв.
Брой страници
200
Издадена на
11.2020
ISBN
978 619 186 600 7

„Живи е фундаментална книга за запознаване с китайската история от ХХ в., но най-вече е задължителна за разбиране на пределите на човешкото същество.“

InfoLibre

 

Издаден през 1992 г., романът Живи за съвсем кратко време се превръща в един от най-популярните и най-превеждани китайски романи с продадени над петнайсет милиона екземпляра.

С екранизацията му през 1994 г. режисьорът Джан Имоу печели Гран при от кинофестивала в Кан, отстъпвайки единствено на Криминале на Куентин Тарантино. Оттогава Живи неизменно попада във всевъзможни класации за най-добри книги, включително в престижния списък на ежеседмичника Яджоу джоукан за стоте най-добри китайскоезични литературни произведения на XX век.

 

Отзиви:

Публикуван през 1992 г. и нареждан сред десетте най-влиятелни китайски книги на 90-те, Живи е хроника на ХХ век с гласа на Фу-гуей – селски човек, който, макар и прегазен от историята, отказва да се предаде. От републикански Китай до Културната революция през японското нашествие, главният герой вижда как гладът и маоизмът постепенно съсипват семейството му.

ABC

Колкото и далечни да изглеждат Фу-гуей и семейството му за западните читатели, те са и силно познати, а към края на книгата вече са като роднини. Блъскани от вълна след вълна исторически събития, всяко от които носи нова гибел, семейството се мъчи да оцелее. Неколкократно повтаряща се фраза в романа е „кой да предположи“. Животът изглежда крехък, подвластен на бесни, непредвидими сили и затова – още по-ценен.

The Star Tribune

 

През 90-те Ю Хуа започва да пише романи, които, макар и все така пропити със страдание, вече са овкусени с щипка чеховско съчувствие. По-малко експериментални от ранното му творчество, тези книги обхващат колективните трагедии на китайския двайсети век и стават причина един от най-добрите китайски писатели да получи и полагащото му се международно признание.

Проследявайки едно селско семейство от гражданската война на 40-те до спазмите на Културната революция, Живи е исторически разказ с многострадален главен герой, Фу-гуей, който може да се мери с библейския Йов. Каквото лошо нещо се е случило в китайската история през последните шейсет години, то се случва на Фу-гуей и семейството му. Непрекъснатите бедствия биха могли да изстискат емпатията на читателите, но безкомпромисно честната проза на Ю успява да превърне Фу-гуей в екзистенциален герой, чиято воля за живот е единственото нещо, което му остава в края на тази мрачна книга.

Time

 

Ю Хуа разказва за социалните амбиции и измами, за невъзможните и незаявените любови – у него несъмнено има нещо колкото от Хемингуей, толкова и от Стендал.

Le Monde

 

Живи е чудодейна книга, която съдържа много универсални неща, но и такива, които ни помагат да разберем Китай.

La Stampa

 

В иносказателна форма Живи разказва историята на един селянин, който преживява гражданската война в Китай, а после – глада и политическите кампании на ранната комунистическа власт. Основното качество на главния герой е просто волята му за живот, което превръща романа в мрачен коментар за скорошната китайска история.

The New York Review

 

Макар че заглавието е Живи, романът по същество разказва за смъртта. Образът на щастливия оптимист Фу-гуей стои върху труповете на неговите близки и се издига над тях с една тежка лекота. . . В Живи има много неправди, мъка и смърт, но не може да се отрече, че Ю Хуа се отнася към персонажите си с много състрадание и симпатия.

Beijing Wanbao

 

Силата на Ю Хуа е в персонажите и описанията: не е лесна задача да позволиш на читателите да надникнат в умовете на хора, чиито животи са толкова различни от нашите собствени. Дори второстепенните персонажи (и пейзажи) са умело щрихирани само с няколко думи.

The Asian Review of Books

 

Ю Хуа е много сериозен и усърден писател. Книгите му може да са два пъти по-малко от моите, но пък са два пъти по-влиятелни.

Мо Йен, Нобелов лауреат за литература

 

За автора и преводача:

Ю Хуа е роден през 1960 г. в гр. Ханджоу в семейство на хирург и специалистка по вътрешни болести и по негови думи голяма част от детството му преминава в болнични коридори насред кофи с кръв, миризма на дезинфектанти и безкрайни стенания. На осемнайсет, след като завършва средно училище и не намира достатъчно амбиция да продължи в университет, е разпределен като помощник в зъболекарски кабинет, който самият той нарича „зъбарница“, защото е просто място за вадене на зъби и нищо повече. В мемоарното си есе Как от зъболекар станах писател Ю Хуа описва как там прекарва най-скучните пет години от живота си, през които научава две съществени неща: че на света няма по-неживописно място от човешката уста и че безцелното шляене е част от длъжностната характеристика на творците от Дома на културата, които току минават край зъбарницата. Вече окончателно разбрал, че не става за лекарска работа (понеже там „едно е винаги едно, две е винаги две“ и няма никакво място за въображение), и след като преценява, че не го бива нито в композирането, нито в рисуването, Ю Хуа решава да се захване с писане, за да се домогне до лелеяното лентяйство в Дома на културата.

По това време, в началото на 80-те, Китай тъкмо е излязъл от крайния тоталитаризъм на Културната революция при Мао Дзъдун. Както казва Ю Хуа в едно интервю, тогава „проза се пишеше по един и същи начин“ и „литература практически не съществуваше“. На фона на либерализирането на социалната и културната обстановка се появяват ранните му разкази – изпълнени с насилие, хаос и абсурд, те го поставят в челните редици на набиращото скорост по това време авангардно течение, което със своите стремежи да подложи на съмнение закостенелите културни и човешки норми оказва силно влияние върху литературната среда, а впоследствие става и неизменна част от съвременната литературна история.

Първият сборник на Ю Хуа, На осемнайсет заминах надалеч, излиза през 1989 г. в култовата поредица Нови звезди на издателство Писател, където дебютират повечето автори, които през следващите две десетилетия ще придобият статут на съвременни класици, включително Мо Йен, А Чън, Цан Сюе, Ма Юен, Гъ Фей. Две години по-късно излиза вторият му сборник, Нещо инцидентно, след което Ю Хуа съзнателно преориентира стила си от експериментализъм към реализъм, а литературният му фокус осезаемо се премества от жестокостта към състрадателността, за да избегне това, което в есето си Един спомен се върна нарича предстоящ „психически срив“. Вследствие на тази промяна се появяват трагикореалистичните романи Викове под ръмежа (1991), Живи (1992) и Сю Сангуан продава кръвта си (1996).

В авторовия предговор към китайското издание на Живи Ю Хуа пише:

Преди отношенията ми с реалността бяха много напрегнати, или казано по-грубо, аз бях враждебно настроен към нея. Но с течение на времето гневът ми се уталожи и започнах да осъзнавам, че истинските писатели търсят не друго, а истината – тази истина, която изключва моралните оценки. Мисията на писателя не е да излива яда си, нито да обвинява или разобличава, а да показва възвишеното. И тук нямам предвид някаква елементарна прекрасност, а усещането за отдръпнатост след разбирането на всичко, еднаквото отношение към доброто и лошото, съчувствието към целия свят.

В такова състояние се намирах, когато чух американската фолклорна песен „Старият черен Джо“, в която се пее за мъчния живот на един роб – как цялото му семейство си заминава преди него, а той остава все така дружелюбен към света, без да се оплаче ни веднъж. Песента ми въздейства дълбоко и реших да напиша точно такъв роман – за способността на човек да понася мъки и за оптимистичното отношение към света. Процесът на писане ме накара да осъзная, че хората живеят заради самото живеене, а не заради нещо външно от него. И така разбрах, че съм написал възвишена творба.

За кратко време Живи става един от най-популярните и най-превеждани китайски романи с продадени над петнайсет милиона екземпляра. С екранизацията му през 1994 г. режисьорът Джан Имоу печели Гран при от кинофестивала в Кан, отстъпвайки единствено на Криминале на Куентин Тарантино. Оттогава Живи неизменно попада във всевъзможни класации за най-добри книги, включително в престижния списък на ежеседмичника Яджоу джоукан за най-добрите сто китайскоезични литературни произведения на XX век.

През 1999 г. се появява третият и последен засега сборник с разкази на Ю Хуа, Момчето в сумрака, последван от още два романа – Братя, излязъл в две части през 2005 г. и 2006 г. и Седмият ден от 2015 г. Междувременно Ю Хуа пише множество кратки есета, мемоари, очерци и литературни лекции, които са събрани в няколко сборника. За кратко време е и колумнист в Ню Йорк Таймс, където пише по множество въпроси, табуизирани от китайските власти. Един от есеистичните му сборници, Китай в десет думи от 2011 г., се занимава именно с щекотливи за китайската политическа реалност теми, например потуления от Комунистическата партия инцидент на площад Тиенанмън от 4 юни 1989 г. или наследството на Културната революция, проявено в съвременните китайски политика, икономика и общество – това е и единствената книга на Ю Хуа, която не е официално публикувана в Китай и в оригинал се намира само в тайванско издание.

В момента Ю Хуа живее със семейството си в Пекин, където продължава да пише.



Стефан Русинов е роден през 1984 г. в Сливен. След магистратура по превод и редакция в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и още една, по съвременна китайска литература в Централнокитайския педагогически университет в гр. Ухан започва да внася художествена литература на български език. По думите на негови колеги от университета е мечтаел за това още от първи курс, макар че самият той не си спомня. Досега в негов превод са излезли книгите Един ден на У Цин, Изплези си езика на Ма Дзиен (награда за млад преводач Елена Мутева на Съюза на преводачите в България), Изтезание със санталово дърво на Мо Йен (номинация за Национална награда Христо Г. Данов в раздел преводна художествена литература), Къщата на улица Манго на Сандра Сиснерос (номинация за награда Кръстан Дянков на Фондация Елизабет Костова), Трите тела на Лиу Цъсин и др. Пише публицистика на културна тематика, води поредицата Китай отвътре за документални статии от китайски писатели в онлайн изданието Тоест и преподава китайска култура и художествен превод в Софийския университет.