Йордан Велчев

Йордан Николов Велчев е роден на 03.04.1949 г. в Пловдив. Завършва Политехническа гимназия „П. К. Яворов“ в Пловдив (1967) и Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, специалност История (1974) . Започва работа през 1978 г. като историк в Окръжен държавен архив – Пловдив. От 1992 до 1994 г. е гл. худ. ръководител на Регионалния телевизионен център в Пловдив, след което две години е редактор на сп. „Военноисторически сборник“ при Военно издателство – София.

Пише поезия, проза и есеистика. Автор е на изследвания върху взаимоотношенията на цивилизациите в контекста „Изток – Запад“, на сценарии за документални филми.

Издава поетичните книги „Римски стадион“ (1979), „Нощна азбука“ (1984), „Аркада“ (1993) и „Сияе“ (1999, награда на Сдружение на българските писатели за книга на годината); есето „Старият Пловдив“ (1983, на български, руски, английски и немски език); историко-есеистичната книга „Анонимни жития“ (1987, 2009) за предтечите на българското Възраждане от първата половина на ХІХ век, отличена с литературната награда „Светлоструй“; книгата с поезия в проза и есета „Милиони малки убийства“ (1997).

През 2005 г. излиза от печат фундаменталният му труд „Градът, или между Изтока и Запада ХІV–ХVІІ век“, в който чрез историята на балканския имперски град (Пловдив) изследва човека на Изтока и Запада в съвкупността от историите на различни, но съществуващи заедно в единен свят народи, религии, езици и култури през столетията от ХІV в. до началото на разрива между източния и западния тип цивилизации. За тази своя книга Йордан Велчев получава националната награда „Христо Г. Данов“ за принос в българската книжовна култура – раздел Хуманитаристика. За втори път е отличен с годишната награда на Сдружението на български писатели. Получава и наградата за литература „Пловдив“. Носител е на Почетния знак на Пловдив.

В следващото десетилетие Йордан Велчев работи върху капиталното си изследване в три тома „Балканският човек ХIV–ХVII век“ – за историята на народите на Балканите в глобалния контекст на световните цивилизации през последните две хилядолетия до съвременната епоха от началото на ХХІ век, за което получава повторно национална награда „Христо Г. Данов“ за принос в българската книжовна култура и награда за литература „Пловдив“.

Негови творби са превеждани на английски, немски, португалски, унгарски и руски език.

Живее в родния си град.