Чрез историята на балканския имперски град (Пловдив) книгата изследва събитията, случили се във все още общите векове на Изтока и Запада, на Османската империя и Западна Европа между ХIV и ХVII в.
Градът умее да разказва истории. През вековете се натрупват много разкази – за завоеватели и местни занаятчии, за градежи на храмове, за разрушени крепости и мостове, за пътешественици, които са минали за ден-два през тези територии и после са описали подробно всичко – и нравите, и жените, и птиците, и пътищата... От един разказ тръгва друг. Той пък дава началото на следващ. Затова е трудно да се хванат дирите на всички тези истории, да се обединят и да се разкажат наново. Йордан Велчев обаче го прави.
Книгата може дори да бъде учебник по социология и антропология, макар целта ú да не е такава. Но може да се чете и като роман. И въпреки че всичко това става на фона на един град, книгата не описва само историята на Пловдив. Просто защото разказите водят към други територии – през Пловдив минава не само пътят към Йерусалим, но и пътищата към Рим и Константинопол.
Това е книга за човека на Изтока и Запада, съвкупност от историите на различни, но съществуващи заедно в единен свят народи, религии, езици и култури през столетията до началото на разрива между източния и западния тип цивилизация.
Епоха, предхождаща – и всъщност обуславяща – раждането на нациите, познанието за която обяснява и съвременния свят на дълбоко нарушено единство.
Оля Стоянова