„Хората зад книгите“ е литературен бюлетин, публикуван от ИК „Жанет 45“ два пъти месечно. Сърцето на всеки брой е автор, илюстратор или преводач, чийто творчески и професионален път е свързан с издателството. В бюлетина ще откриете кратки интервюта и откровени книжни препоръки, както и код за –25% на създадените и предложените от госта книги, валиден 2 седмици.
Освен споменатото, абонатите получават информация за:
⇉ предстоящи събития с книгите на „Жанет 45“;
⇉ настоящи промоции;
⇉ нови заглавия.
В брой №37: интервю с Невена Ангелова.
Въпросите зададе Гергана Димитрова
1. Разкажи ни за илюстрациите, които ще помниш цял живот. Какво ги прави така привлекателни?
Дори след наслагването през годините на професионалните ми филтри (или тъкмо заради тях), непоклатимо значими за мен остават няколко имена. Илюстрациите на Любен Зидаров към „Андерсенови приказки”, „Островът на съкровищата” „Приказки на Шехерезада” ме покориха завинаги с размаха на художника, с експресията на образите и особено с причудливите гледни точки от птичи поглед. Едва сега бих могла за назова и притегателната сила на Тоня Горанова като илюстратор. И това е топлотата ѝ, съвсем неподправена и естествена, такава, каквато не би могла да бъде изиграна. Илун Виклунд, Нева и Анна Тузсузови са също превъзходни за мен автори на детска илюстрация.
2. Темпера и акварел, колаж и асамблаж – предпочитаните от теб техники и материали идват от аналоговия свят. Ще успее ли дигиталният да го измести?
Обичайно технологичният ми подход е да изградя илюстрацията на колажен принцип. Представлява смесване и редуване на „истинско” рисуване със заснети триизмерни обекти (кутийки, елементи от дърво, тел и т.н.) чрез компютърен монтаж, обработка и прекомпозиране. Така че аз също прибягвам до дигиталното. Ненужно е да се правим, че не съществуват технологии и вместо да се съпротивляваме на новите тенденции, по-съществено би било да се опитаме компютърната намеса да бъде употребена умело, с истинска оригиналност и артистичен вкус.
Все пак едва ли някога ще се промени пристрастието ми към живото рисуване, то трепти по неповторим и вълнуващ начин. Затова и се надявам, колкото и устремено светът да е тръгнал към дигиталните средства, те да останат само в ролята си на инструмент.
3. В разгара на лятото не може да не попитаме за „Топлото човече“. Как откри образа на главния герой, какво ти беше важно да покажеш от него? Казват, че деликатните теми са най-трудни за визуализиране.
Топлото човече, както вярвам и при повечето важни срещи, дойде само при мен. Образът му ми се разкри отведнъж, нямаше процес на търсене и поетапно изкристализиране. То трябваше да приласкава и утешава с нежност и сърце. Да преведа детето по милостив начин през така наречените „деликатни теми”, свързани със загуба и скръб, осъзнавах, че ще е ядрото на моята работа. Убедена съм, че чувствителността и възприятията на детето не бива да се подценяват. Децата безпогрешно долавят електричното поле на чувствата в широк спектър и ние нямаме право да го стесняваме насила.
4. Сотир и Пенко Гелеви, Виолета и Ина Христови, Здравко и Роман Кисьови – това са само част от творческите тандеми, в които прякото роднинство се среща с професионалното партньорство. Ти също имаш много съвместни проекти с майка си, поетесата и писателка Керана Ангелова. Какво е да създаваш рамо до рамо с толкова близък човек?
Изразът „рамо до рамо” не е съвсем точен в нашия случай – никога не обсъждам с майка ми предварително идеите си, не коментираме текста. Няма нужда от това. Керана е най-непретенциозният автор, по чиито книги съм работила. И съвсем не е поради липса на художвствени критерии и култура. Неизменното ѝ доверие, че текстът ще получи ярък визуален еквивалент, който ще съответства на своеобразния цвят на нейния език и свят, всъщност не улеснява работата ми.
5. За първа година участваш в илюстраторски пленер край морето. Какво донесе на теб и работата ти този обмен?
Предложи ми нещо напълно различно от изолираната и вглъбена работа в ателието ми в София. Попаднах сред великолепни илюстраторки – Елена Жаблянова, Евгения Войнова и Люба Халева. Изпитах онази особена лекота при среща със сродните – състояние на свобода и споделеност в едно. Всяка от нас се занимаваше с текущите си проекти. Произведох несметни количества ръчна хартия, като любопитно дете волно си поиграх с една нова за мен техника – гел принт. Имаше много смях, солен вятър и цъфнали нарови дървета, а по паважите дори кактуси.
Списък за четене (книжни препоръки):
1. „Творците на памет“ от Джефри Мур (преводач: Невена Дишлиева-Кръстева)
Заради възхитителното и ерудирано разказване, което се оставяш да те води към невероятното – към колоритните чудаци и тяхното съвместно „творение”.
2. „Непрокопсаниците“ от Димитри Ферхюлст (преводач: Мария Енчева)
История от един груб свят, разказана с удивителено остроумие, хумор и топлота.
3. „Ние, удавниците“ от Карстен Йенсен (преводач: Мария Змийчарова)
Прелестна книга на безкрайното въображение, с която плаваш из океаните като мореплавател.
4. „Мидълсекс“ от Джефри Юджединис (преводач: Милена Попова)
Дързък, но без жълта провокация, затрогващ, но лишен от сладникавост роман.
5. „Болката идва по-късно“ от Антония Апостолова
За човешката уязвимост – безстрашно и умно, изкусително.