Като отправна точка за настоящата книга послужиха търсения в Мрежата, научни статии, случайни факти, както и възгледът на OuHisPo (Ouvroir d’Histoire Potentielle – разклонение на OuLiPo), че съществуват събития в Историята, които се римуват помежду си. Въпреки усилията ми, се оказа невъзможно да открия повече информация за дейността на OuHisPo.
„Записки на жената призрак“ излиза на български език през 2018 от издателство Жанет 45. Същата година вариант на стихосбирката на гръцки език е издаден в Атина под заглавието Drapetomania.
През 2019 г. „Записки на жената призрак“ печели Националната награда за поезия „Иван Николов“.
Стихотворения от книгата са преведени на френски, немски, испански, италиански, хърватски и др., и включени в множество антологии.
През 2024 г. стихосбирката е издадена на английски език като част от сборното издание с поезия на Яна Букова Notes of the Phantom Woman, Ugly Duckling Presse, New York в превод на Джон О’ Кейн и Екатерина Петрова.
*
/Впрочем нужно е да отбележа,/
че и ние притежаваме
гледната точка на птиците.
В онези първи метър или два
на борбата със земното притегляне.
Секундите, в които самолетът
издава най-силния рев.
Не е лесно.
Поезията постоянно премълчава
този факт.
*
„Яна Букова е борхесов тип автор. Тя предпочита играта, препратките, загадките, неочаквания обрат, ирониите, драматургията на стиха. Притежава дълбоки познания не само в хуманитарната област, в която е специалист, изкушена е от науката, знае много и всичко това рефлектира в „Записки на жената призрак“. В книгата интонациите се сменят рязко, стихът е насечен, ритъмът – също, тонът е рязък, на места афористичността превръща стиха в сентенция, но дали не иска да ни „изпързаля“, да ни „провери“ или сами да се „проверим“, питаме се, докато четем, дали тази ирония не се е превърнала неусетно в сарказъм… Читателят на книгата често си задава въпроси, налага му се да поставя казаното под съмнение, да внимава в текста, да впрегне познанията си и в същото време да пусне хвърчилото на въображението, за да заработят метафорите, за да се задвижат интервалите в стихотворението и да се превърнат в асоциативен мост между един стих и следващ – нещо такова представлява механиката на четенето тук. Яна Букова не иска да е лесно, разчувстващо, възвишено … Тя иска да тревожи, да разбутва статуквото, да ни изплаши, стресне, директна е с риск дори да звучи грубо.
Докато четеш тези на места саркастично-ужасяващи (само каква комбинация за поезия!) стихове и поеми, постепенно осъзнаваш, че тъкмо това е езикът, с който, начинът, по който днес може да се философства, да се говори за целия живот около нас – от вътрешните терзания до политиката, от природата до концентрационните лагери, от писането и писателите до лудостта...”
Силвия Чолева, вестник К