През 1986 г. Карло Петрини и няколко негови приятели заедно приготвят спагети и ги раздават на минувачите на Piazza di Spagna в Рим. Събитието е вид протест срещу отварянето на първият МакДоналдс в Италия. И от него се заражда движението Slow Food, организация, която днес включва 100 000 члена от 150 държави, посветени на местната храна и свързаните с нея традиции.
Една от основните идеи на Slow Food е, че всеки на тази земя трябва да има право и достъп до хубава, чиста и справедливо произведена храна.
Хубава, защото е здравословна и вкусна. Чиста, защото се произвежда без да оказва силно негативно влияние върху околната среда и се полагат грижи за животните. И справедливо произведена, защото се уважава трудът на хората, които произвеждат, преработват и разпространяват храната. Важно е фермерите, риболовците и дребните производители на местни специалитети да получават възнаграждение, което им осигурява един нормален стандарт на живот.
Често се среща заблудата, че трябва да произвеждаме повече, за да изхраним всички. Като произвеждаме, консумираме и изхвърляме повече в западния свят, ние отнемаме правото на продоволствена сигурност на бедните страни. За да изхраним цялото население на земята, се нуждаем от по-различен подход – такъв, който отчита дългосрочните последици от земеделските практики. Ако се отнасяме към природата и към земеделските производители с уважение, ако оценяваме потенциала на нашата земя, можем да живеем в хармония с природата и да намалим броя на гладуващите по света.
Културата на хранене по света се е развивала във всяко кътче на земята благодарение на работата и посвещението най-вече на милиони и милиони хора, които са работили, за да създават добрата местна храна, да я консервират, да й придават вкус. И през вековете кухнята е станала силна, и днес тя е богатство и културно наследство на всеки народ – също като архитектурните паметници, също като езика, също като музиката. На световно ниво това разнообразие има риск да изчезне заради тази индустриална логика, която уеднаквява цялата храна. Една от най-важните цели на Slow Food е да защитава това разнообразие, защото то придава стойност на храната.
Идеологията Slow Food е привърженик на бавното знание. Бавното знание отразява древните, традиционни умения и познания – производствени методи, на които хората са разчитали в продължение на векове, но са били заменени от модерни, индустриални технологии. Методите на бавното знание отнемат време и отчитат влиянието върху околната среда – нещо, което обществото в един момент е започнало да пренебрегва.
“И до днес мнозина мислят, че сме утописти”, споделя Петрини. “Мислят, че нашата битка е безсмислена. Защото смесват, объркват силата на идеите със силата на парите. Кризата, през която преминаваме, показва, че мощта на парите не е толкова безспорна. Дори може да се каже, че нуждата от нови идеи никога не е била толкова силна. Голяма част от новите идеи се състоят в преоткриване на древната мъдрост на хората и общностите. Да се възстанови тази мъдрост, като се модернизира, като се използват включително и нови технологии.
Няма съмнение, че нашата дейност е една съвременна нежна революция – вкусна революция, но е революция. Защото революцията означава дълбока промяна на идеите. Консумизмът, печалбата на всяка цена преди и над всичко, убеждението, че ни е позволено да извършваме каквото си искаме срещу природата... Това са идеи, срещу които трябва да се борим по революционен начин. Това е нежна революция, да, но е революция.”
Карло Петрини е носител на престижната награда ШАМПИОН НА ЗЕМЯТА от Програмата на ООН за опазване на околната среда (UNEP). Това е най-голямата награда за екология на ООН, която отличава изключителни мислители и лидери в сферата на политиката, науката и гражданското общество.
Ето как директорът на UNEP, Ахим Щайнер, аргументира избора на Петрини:
„Тази награда е признание за забележителното Ви постижение като основател на движението за създаване на мрежа от над 100 000 поддръжници в повече от 150 страни. С критичното си отношение по темата за устойчивото потребление и производство в контекста на глобалната хранителна безопасност, Вашето движение се превърна в могъща сила, който защитава местните традиции на храната, закриля местното биоразнообразие и насърчава производството на качествени продукти от малки фермери с все по-голям фокус върху инвестициите в Юга. Чрез проектите за Президиумите и чрез мрежата от общности Тера Мадре, Вие спомогнахте вниманието да се насочи върху важната роля на местните хора за опазване на традициите в храната и станахте пазители на незаменими наследствени знания...“
Книгата “Хубаво, чисто, справедливо” е публикувана за първи път през 2005, когато движението Slow Food стартира своя най-амбициозен проект, Terra Madre (Майка Земя) – среща на хранителни общности от цял свят, борещи се за защита на земеделието, риболова и животновъдството от устойчив тип, за опазване на вкуса и хранителното биоразнообразие. Тази първа среща събира на едно място хиляди селяни и дребни производители, нуждаещи се от свой глас в света в защита на своето достойнство. Сред тях бе и делегация от България. Подир срещата, движението Slow Food покълна и на българска земя.