Загледан в реката, Графа си помисли, че за негов късмет в града хората продължават да крадат, да убиват, да извършват обири и да вършат злини с растяща, но за него спасителна упоритост. Звучеше ужасно, ала беше така – тази причинена от удушаване смърт, която сега съдебният лекар се опитваше да обясни на следователя Марио Конде и на помощника му сержант Мануел Паласиос, бе спомогнала да облекчи празнотата му, да почувства, че мозъкът му отново работи и служи за нещо повече от главоболието, причинено от честите махмурлуци.
– Как ти се струва, Конде? Вярно, мъж, но облечен и гримиран като жена. Вече имаме и убити травестити, вече сме почти развита държава. С това темпо скоро ще произвеждаме ракети и ще стигнем до луната...
– Престани да дрънкаш глупости и си гледай работата – каза Конде и запрати угарката от цигарата към реката.