„Чужда земя” разказва историята за разпада на личността на художника
Андерсон и неговото постепенно пропадане в един фантасмагоричен свят,
който в края на краищата се оказва отражение на действителността – но за
Андерсон това разбиране идва прекалено късно.
В своята своеобразност и странност „Чужда земя” е радикален роман, предизвикателство. Тук става дума за принципната самота на човека, за неспособността на мъжа да обича, болестната му заплененост от Ерос и неговия близнак, Танатос.
Това е кратък роман, съставен от три различни по стил части. Общото между тях е преливането между реалност и фантазия, настояще и минало, възприятие и спомен. От началото до края си текстът е определян от поетиката на мита.
Отделните нишки на действието са само привидно слабо свързани едни с други; подобно на класическа трагедия, романът е внимателно композиран, всичко в него се движи по посока на една определена развръзка. Мрежата от думи е гъсто преплетена, а езикът, може би дори повече от сюжета, примамва читателя и го води (надолу, така да се каже) към сложния подтекст и изобилието от алюзии из областите на литературата, изкуството, мита, фолклора и така нататък, чието разшифроване сигурно ще очарова образования читател.
„Чужда земя” говори за самотата, за безкрайното търсене на другия, за моментите на пропадане на паметта и повторното влизане във вече познатото. Новият роман на Румен Еверт е написан в добрите традиции на немскоезичната проза и по-точно нишката на развитие от времето на романтизма (около 1800) до наши дни и ще посоча близост със „Степният вълк“ на Херман Хесе. Романът е написан умело, чете се лесно и приковава вниманието.
Борис Минков
Дръзко предизвикателство, всичките тези фантазми и символи, първичната мощ, природната символика, готическите измерения, потоците на съзнанието,
апокалиптичните картини... Зловещо като среднощен изстрел в главата и изключително в своята самобитност.
Ян Корнелиус, писател и критик, Вестдойчер Рундфунк (WDR)