“Книга на пластове, сложна и мощна... Сред най-добрите три или пет прозаически книги на последните 10-15 години.”
Ани Илков
“Книгата, която Павич не можа да напише.”
Елка Димитрова
Една жена с име на празник, способна да се влюбва във всекиго и да носи нещастие с щедростта си. Един играч на зарове, чийто неотменим късмет се превръща в проклятие. Един заекващ убиец, който говори правилно в съня си. Едно момиче, което успява да превърне изнасилването си в победа и подчинението си в отмъщение. Един сухопътен Одисей, който отказва да се завърне. Един любовен четириъгълник, който прилича на игра на карти...
“Пътуване по посока на сянката” е разказ за разказването. За способността на историите да се привличат, да намират пътя си една към друга и взаимно да се довършват. Всеки един от осемте герои (четирима мъже и четири жени), чиито имена дават заглавието на отделните глави в романа, има своята завършена от раждането до смъртта “биография”, своя скрит, често мъчителен талант и своя печат на съдбата. Срещата между животите им е в тънката и променлива граница между случайността и смисъла, където обикновено се случват и повечето важни неща. Времето на действието е един деветнадесети век, по-митологичен от познатия в учебниците по история. Мястото на действието са Балканите, не толкова като географско понятие, колкото като средище на фантастични сюжети. Заедно с другите герои, равноправно и без привилегии, участва и разказвачът, чужденецът и събирач на истории Ян ван Атен, често комичен с настояването си да измисля и най-действителния факт и изложен както всички останали на превратностите на фабулата.
“Една от най-прекрасните и необикновени книги, които съм чела...”
Мария Донева, личен блог
Тя просто е извън категориите на книгите, които познаваме... След тази книга нищо вече не е същото.
Милена Ташева, Аз чета
Откъси от романа:
– в Литернет: (1) и (2)
– в Литклуб:
Интервю на Нина Колева с Яна Букова в предаването “Хоризонт до обед” (29 октомври 2014)
Интервю на Славена Шекерлетова с Яна Букова, за MediaCafe