Преди 10г. избягах от столицата и заживях в едно село. Тук гъмжи от всякакви животинки и насекомчета – гномчета, така че те ме вдъхновиха да напиша тази книга. Вдъхнови ме също и моят по - голям внук, който има силно чувство за хумор, а аз се стремя към това. Мили деца, след чувството любов, чувството за хумор е това, което ще ви съхрани и много ще ви помага в живота. Отгледайте си го и му се надявайте.
С много любов: З. Василева
"Зоя Василева е една от любимите ми български писателки. В стиховете й има толкова детски смях, събирани от слънцето лунички и боси крачета, скачащи по росната трева… "
– Вал Стоева, за Детски книги, 13 март 2013
ЗИМНО
Сякаш продължава сто години
тази зима, този студ проклет.
Якето ми – като ламарина,
а ботушките – от лед.
И нахлупвам топлата качулка
до очите, на студа напук.
Докато не стана на шушулка,
ще остана да работя тук.
И какво, че зъбките ми тракат,
цял потънал във снежеца лек,
не забравям – работа ме чака:
да довърша снежния човек.