"Дяволски добра проза, носеща универсални послания.“
g-punkt.pl
„Най-добрият литературен репортаж, който съм чел в Чехия.“
Мариуш Шчигел, носител на European Book Prize
„Отличава се не толкова с епична, колкото с особена, в известен смисъл близка до тази на Кундера, поетика.“
Ева Кантуркова, президент на Чешката литературна академия
„Оригинална, сугестивна, майсторски написана.“
Градска библиотека, Прага
„Книгата на Адам Георгиев ни възторгва с умно водения разказ, а заедно с това се наслаждаваме на деликатните поетични символи, които ни доставят удоволствие и утешение в този наш не толкова добър свят.“
Literární noviny
„Сцените на секс между мъже са наистина великолепни. Не съм чел по-добро пресъздаване на сексуалния акт. Шапки долу!“
homiki.pl
„Христос е бил гей, а дванадесетте апостоли са му били любовници. В старите църкви всички са знаели тази истина, която впоследствие е била изопачена"
– От интервю с автора, публикувано в електронното издание "Блиц"
„Най-добрият литературен репортаж, който съм чел в Чехия.“
Мариуш Шчигел, носител на European Book Prize
„Църковните догми, казва най-значимият американски гей автор Едмънд Уайт, са основа на мита за хомосексуалната жертва. Целта на съвременните гей автори е промяната на този мит, а заедно с него и промяната на догмите. Адам Георгиев – гражданин на „Кралството на атеизма“, каквото е Чехия – като никой друг писател постига тази цел. Просто той е писател, необременен от сакралността.“
Gazeta Wyborcza
„Правим аналогия с митовете на европейската култура и тяхното духовно наследство. Разказвачът, като един Вергилий, води читателите през всичките измерения на Ада, чак до неговото дъно. В противовес на Данте, тук все по-дълбинното проникване в кралството на Сатаната не води към все по-тежки форми на телесно мъченичество, а към вероломен пад в нищото и празното. Георгиев изгражда една модерна версия на „Божествена комедия“, в която непоносимото на екзистенцията не гризе тялото, а психиката, разума и способността за познание.“
e-splot.pl
Адам Георгиев е роден в Прага на 4 юли 1980 г. За стихосбирката си „Básník Trýzeň Kat“ („Поет Мъчение Палач“, 2007) получава две номинации в анкетата „Книга на годината“ на в. „Lidové noviny“ от президeнта на Чешката литературна академия Ева Кантуркова и от носителя на European Book Prize Мариуш Шчигел.
Премиерата му като прозаик са три книги, известни като „Хомосексуалната трилогия“: „Planeta samých chlapců“, 2008 (на български излиза под заглавието „Хомоголгота“), „Bulvár slunce“, 2009 и „Zabij mě, Eliso“, 2009. Характерни за тях са оригиналният литературен почерк и хомосексуалното откровение, рядко срещани не само в чешката литература. Според Чешката национална телевизия, тази трилогия прави Адам Георгиев най-продаваният гей автор в страната.
В следващите си прозaични книги Адам Георгиев се оттласква от образа на собствената си генерация. В последната си книга, новелата „Třepetavý zvuk ptačích křídel“, 2011, („Пърхащият звук на птичи криле“), успоредно с връзката между войник и младо момче, авторът третира и теми като неонацизма и феминизацията на Европа.