По думите на Салман Рушди “Соло” на Рана Дасгупта е “роман с изключителна и завладяваща странност, който нарежда автора си сред най-неочакваните и оригинални автори на своето поколение. Само много талантливи писатели като Габриел Гарсия Маркес и Джонатан Шафран Фоер съумяват да балансират реалистичното и сюрреалното в такова зашеметяващо равновесие.
”Соло”, втори роман за Рана Дасгупта след “Токио: полет отменен”, проследява живота и мечтите на Улрих - самотен стогодишен мъж от България. Преди да загуби зрението си, Улрих прочита история за група изследователи, които попаднали на ято папагали. Птиците говорели езика на общност, изтрита от лицето на земята при внезапен катаклизъм. Удивени от откритието, пътешествениците уловили папагалите в клетки и ги качили на кораб към родината си, за да могат учените да изследват останките на изчезналия език. Само че папагалите, вече травматизирани от преживяната катастрофа, умрели по пътя. Улрих си задава въпроса дали, за разлика от злочестите птички, той има някакви забравени и заличени думи, които да остави на света и се отправя на мислено пътешествие през ХХ в., изпълнен с насилие, забранена музика, изгубена любов и отровен въздух. Накрая Улрих намира пътя към една зашеметяваща епифания, изпълнена с нежност и просветление.”
Kirkus Review
"В България ми липсват писатели като Рана Дасгупта: такива, които имат историческо мислене за нещата, които могат да сътворят сага от сто годишна история, които не страдат от комплекса, че всъщност сме безинтересни за света и няма за какво да разказваме."
Райко Байчев, Public-Republic.com
"Рана Дасгупта поема риска да пише за нещо напълно непознато – съдбата на малката, почти никому неизвестна България, която на историческата сцена често заема страната на губещите. Смело е да вярваш, че именно в тази държава ще се намери история, която да заинтригува и развълнува достатъчно читателя. Но ето че разказът за 100-годишния неудачник Улрих, изгубил свободата, надеждите, най –близките си хора, дори връзката си с реалността, излиза извън границите на националния провал на България. Улрих не е провалил се българин, а образ на съвременния човек, подхвърлян насам-натам от прищявките на историята, отчужден от другите и от себе си, измъчван от множество въпроси, на които не намира отговор."
Светла Стоянова, Аз чета
“Каква радост е да попаднеш на романист, необременен от хаоса на ХХІ в., уверено проследяващ трагичните обрати на изминалите сто години и проницателно извисен над бъркотията от глобални течения, образуващи заблатени места.
Каква радост е да четеш автор, който е напълно наясно с живота, любовта, културата и политиката, който улавя в мрежата от идеологии, наука и лични спомени, ужаса на остаряването, лудостта на музиката, бича на организираната престъпност, семейните трагедии, изучавайки ги с упояваща яснота.
“Соло”, вторият роман на Рана Дасгупта, е разделен на обособени половини, галванизиращи полюсите, конфликтите и противоречията, с които всекидневно се сблъскваме и се опитваме да разрешим.
Главен герой на първото действие, озаглавено “Живот”, е Улрих, чийто 100-годишен живот съвпада с ХХ в. Роден в София, Улрих е свидетел и жертва на всички поразии на съвременността: насилие и демократична революция, още насилие и комунистическа революция, после капиталистическа революция, заразена от насилието на организираната престъпност.
Като дете Улрих е запален по музиката и майка му купува цигулка, на която той свири с циганска страст. Баща му обаче натрошава и изгаря цигулката. Улрих развива увлечение по друга красива и математически-организирана дисциплина: химията.
През 20-те години на ХХ в. Германия е световен център на науките и Улрих заминава за Берлин да учи химия. Там той среща Айнщайн, Фриц Хабер и Валтер Нернст (тримата учени, особено отговорни за изнамирането на атомната бомба, модерните терористични оръжия и електрическото пиано). Скоро обаче баща му банкрутира и Улрих е принуден да се върне у дома и да се грижи за родителите си. Повече не напуска България.
Втората част на романа “Мечта” започва така, сякаш романът се самосъздава наново. Усещането е за влизане в нова книга: поредица несвързани разкази. Може да заподозрете, че Дасгупта е имал набор съвременни истории, които не е искал да разпилее, затова ги е прилепил до доста по-традиционната фабула за Улрих.
В “Мечта” виждаме предполагаемите деца на Улрих, заченати на задната седалка на лимузина, които се заплитат с източноеврпейски гангстери, има цигулар знаменитост, декоратор вътрешно обзавеждане и убиец, всички решени да покорят Америка и света. Лудите фантазии всъщност са неотделими от реалността в тази необичайно мъдра книга.
В зашеметяващия финал на романа, ехото на ослепялото изгубено минало се втурва устремно, за да се смеси с реалността на невъзможното пророчество на мечтаенето. Какво означава това трябва да разгадаете сами."
Найджъл Краут, The Australian
"Соло" е истински незабравим в хумаността си."
Капка Касабова, Guardian
"Соло" е симфоничен роман – елегичен и пророчески – подплатен с интелигентност, състрадание и великолепно въображение. Необходим и навременен роман."
Джоан Хейдън, Sunday Buisness Post
“Силна проза, извлечена от химия и музика и превърната в удивителен роман”
Irish Times
“Соло” е роман за живота и мечтанията на един мъж и е разделена в две много различни едно от друго “действия”.
“Българската” част от историята е много жива. Авторът умело смесва факт и фикция в портретирането на “най-тъпия и послушен съветски сателит” и “индустриалното гърне” на Източна Европа, преминаващо различни форми на управление и превръщащо се в една отровена от тежки химически съединения и диктаторско управление страна. Историята дължи много на химията и не само индустриалната, но и химията на взаимоотношенията – на разкъсаните връзки и потъпканите амбиции.
Ако химията е спойката на този забележителен роман, музиката е неговият дух. Тя е навсякъде, но най-често отзвучава като ехо на цигански цигулки...
Размаът и пластичният език на романа компенсират резкия дисонанс между двете части на книгата."
Анабел Гаскел, читателския форум на Amazon.com
Рана Дасгупта е роден през 1971 г. в Кентърбъри. Отраства в Кембридж, учи в Бейлиол колидж, Оксфорд. Бил е маркетингов консултант в Лондон и Ню Йорк няколко години преди да се премести в Делхи, където живее и днес, и пише. Първата му книга “Токио: отменен” е приета радушно от читателите и критиката и е номинирана за наградата “Джон Люълин”.