В тази книга цветето и дървото, чергата, камбаната и гърнето, старата къща, огнището и коминът, хлябът и виното оживяват. Превръщат се в герои. В мускули, кръвообращение, костна система на родовата памет, сетивност и речева прелест.
Всичко, до което се докосва Бойка Асиова, придобива цвят, звук и ухание.
Свят отишъл си или отиващ си?
Тази книга е отворена и ти можеш да я дописваш сам, читателю.
"Книгата на Бойка Асиова не е фабулна и затова е за посветени читатели. От корицата, през снимките, темите, композицията, езика – това е eдна цялостна концепция за българското. В контекста на заглавието книгата представлява здрава сплав, от каквато е излята камбаната. Камбаната звъни всекидневно и денонощно, понякога напевно, мелодично, понякога тревожно и призивно. Ние сме длъжни да я чуваме, да я разбираме и откликваме."
Райна Макреева
"В новата си книга авторката остава вярна на своя стил, от който извежда живото си и асоциативно, мъдро публицистично слово. Тя разказва за привидно обикновени неща. Изважда от бабиния и маминия скрин безценни вещи и атрибути на отминалия бит и патриархалната ни романтика. Разплита кълбото на съкровени спомени, разбунва духа на стари комити и народни предводители. Събужда паметта за „българските места” в Македония. Припомня откровенията на пламенни летописци и народни будители като Марко Цепенков, Васил Кънчов, Димитър Велаганов...
Не, това не са обикновени литературни есета, а парещи сълзи за България; за трагичното ни раздвоение в търсене на истината и отстояване на родовата памет; с тревога за бъдещето, за прокудените в черната чужбина наши деца."
Борис Данков, в. „Дума”