„Тропическо животно” е третата книга на Педро Хуан Гутиерес, която излиза на български език, след „Мръсна хаванска трилогия” (2006, превод Еми Барух и Елианна Лилова) и „Кралят на Хавана” (2007, превод Еми Барух).
Трите книги са част от цикъла „Сентро Хавана”, в който влизат още „Месо от куче” и „Ненаситният човек-паяк”.
Кубинският поет и писател Педро Хуан Гутиерес („Мръсна хаванска трилогия“, 2002) изпробва перото си в нова, тропическа версия на стария роман за човека-пенис. Получил на младини прозвището „мъжът със златния член“, на 50 години той все още не се отказва от него. Само в първите няколко страници той прави телефонен секс с шведката Агнета, която прелъстява с голи снимки; изнася поучителна лекция за политическата полза от секса с чернокожи жени; разсеяно гъделичка „малоумната“ съседка от долния етаж в асансьора („тя говори много малко, но пъшка добре“) и сънува как възбужда мъжка маймуна. На сцената се появява и Глория, 29-годишна мулатка от Хавана, която или моли татенцето да я набие, или да й направи дете докато му купува ром и екскурзии по плажа със спечеленото от платежоспособните клиенти. Педро Хуан е сигурен, че тя ще бъде героинята на втория му роман и може би бъдещата му съпруга. Но когато шведката му предлага измислена академична стипендия ведно със собствената си топла компания, Глория, като една истинска професионалистка, разбира ситуацията. Така Педро Хуан пренася веселите си креватни лудории на международно ниво, ръсейки установени с труд истини, като например за разликите в миризмата на междукрачието на различните раси; за еротичната необходимост от потта и космите под мишниците или защо жените предпочитат мъже, които ги бият, а интелектуалците не струват в леглото. Но го очаква разочарование – въпреки големите си скандинавски гърди, шведката не участва с желание в креватните игри, храни се редовно (предимно с хляб и сьомга), пие чай вместо ром и дори иска топло мляко след цяла нощ обикаляне по клубовете. Тя от своя страна се погнусява, когато Педро Хуан й описва чифтосването с домашни животни и лесбийки (които обичат содомията). Удивен, че тъпата студена шведка просто не го разбира, той я зарязва за да се сгуши в топлите прегръдки на Глория, която спокойно оправя цяла стая моряци, връщайки се с достатъчно пари за цял месец. Дали е време Педро Хуан да се спре? Може би, скъпи мои, може би. Това е един бурен опит да извърви пътя, който много, много мъже вече са минали.
Kirkus Reviews
Книгата е носител на испанската награда за най-добър роман „Алфонсо Гарсия–Рамос”
„Гротескно-неудържим. . . На Гутиерес изглежда му е съдено да се превърне в култов писател.“
Times Literary Supplement
Ако харесвате „Мръсна хаванска трилогия” или творбите на Буковски и Хенри Милър, то „Тропическо животно“ е задължително за вас четиво. С кратки и точни изречения и стегнат, задълбочен наратив, романът разкрива по пълнокръвен начин чувствения живот на главния герой – живот, живян за мига, а не за бъдещето.
P. Millar – www.amazon.com
„Колоритна кръстоска на Фелини с Бергман. . . умело съчетание от грубост и изтънченост.”
Publishers Weekly
„В стегнато-мъжествен стил Гутиерес щателно описва всяка подробност от сексуалните си връзки с двете жени, принуждавайки читателя да се замисли над сложността на непреодолимите и дълбинни човешки импулси. Почитателите на Хенри Милър отпреди няколко поколения ще харесат тази книга, а останалите ще се удивят, че подобно скандално четиво се е пръкнало в пуританска Куба.
Library Journal
Историите на Гутиерес са горчиви, трагикомични разкази за стремежа на кубинците към пари, удоволствия и щастие в борбата с отчайващото всекидневие и трудностите в постигането на себереализация и удовлетворение.
Въпреки мрачните картини на живота в Куба, у Гутиерес надделява любовта към кубинската култура, музика, изобретателност и joie de vivre (радост от живота) като контрапункт на скучното, банално и сигурно съществувание на хората, страхуващи се от риска на себеосъществяването.