Летен ден. Всичко е в искрящо, весело, златно жълто – житата, слънчевите зайчета, поточето, игликата, човката на врабчето, къдриците на детето, жълтурчето... „И се завърта земята във кръг – жълта, подобна на пресен жълтък...“
Образите и стиховете са от последната детска книжка на Мая Дългъчева с римувани приказки „Пъстри приказалки”. Всъщност всички детски книжки на Мая и двете й стихосбирки за възрастни „Семки от ябълката“ (2000) и „Друга приказка“ (2005) са подобни на пресен жълтък... Защото са обратното на запъртък. От тях винаги изскача пиленце. Винаги блика живот.
Това не значи, че са фанфарно или фанфаронски бодряшки. Противопоказен им е програмираният хепиенд. Не приличат и на крайпътно заведение на „Хепи“ – да хапнеш надве-натри, макар и вкусно, и да продължиш пътя си. Те, приказките, са пътят. В тях нещата не са наблюдавани, не са описани и, пази боже, хербаризирани, пък дори и като четирилистна детелина. Всичко в римуваните приказки на Мая става в момента, тече, свети, скача, пее, пропуква черупката на яйцето и се търкулва по пътя. Понякога летейки. На нас, нейните малки, по-големи, най-големи и пак малки читатели, ни порасват крила. Не ставаме ангели – ставаме малко по-бели. И по-цветни.
По-цветни – като пъстри приказалки. Благодарим ти, Мая!
Защото „Петелът, до перчема посивял, каква ли сива песен би изпял? Навярно звуци дрезгави и диви, подобно пушек – сиви и лютиви... Нека сивотата да съществува, ала само във мъглата“.
Ценността на Маините приказалки е в многоцветието. Във великолепния класически роман на Франк Баум за деца „Добрият вълшебник от Оз“ зеленият, изумруденият, смарагдовият цвят е илюзорен, защото е единствен, обсебващ. Докато при Мая Дългъчева цветовете пируват като през месец май. И няма смарагдови очила, които да изкривяват действителността. Цветовете на приказалките са лупи от росни капки, които правят по-релефна пъстротата на живота (защо не и на мечтите ни, понякога само сънувани). А леещата се мелодия на стиховете ги доближава повече до толкова обичаната от различни поколения песен „Отвъд дъгата“ („Over the Rainbow“), изпълнявана от Джуди Гарланд като Дороти във филма на Виктор Флеминг „Магьосникът от Оз“ (1939).
Това е. Стиховете на Мая Дългъчева и великолепните едрофактурни, наситени рисунки на Капка Кънева ни карат да минаваме под дъгата, правят ни щастливи. Защото Мая пише непосредствено, неназидателно, игриво, честно, свободно... като юнга. А когато затворим книжката й, разбираме, че е капитан на надеждата.
После и да се питаме: „от паяжини риза кой плете, езика на цветята кой говори...“, вече знаем отговора.
Щастливо плаване, капитане! Нека юнгата в тебе никога не изсивява!
Петър Драгиев