Вероятно e уместно тази книга да се продава с предупреждение: Да се консумира внимателно и само в ограничени дози!
"Убиецът от нищото" не е за хора със слаби нерви. Не е за любители на леките и приятни четива. Не бива да посягате към нея от скука, ако ви е весело или сте в лек душевен смут. Четенето й прилича на надвесване над адовата бездна. В сравнение с Мамлеев Владимир Сорокин е автор на забавни анекдоти и приказки за деца.
"Убиецът от нищото" е нещо като Тарантино и братята Коен наведнъж. При Мамлеев кръвта също се лее обилно и непрестанно, но с една докарана до апотеоз абсурдна сериозност. Тук черният роман се пародира в особено диаболични оттенъци, а отколешният интерес на руската литература към тъмното и патологичното в човешката природа е достигнал зашеметяваща дълбочина.
За най-обръгналите, които преодолеят първите трийсетина страници, остава усещането за таен изход от сюрреалната мътилка, за лъч светлина в края на тунела, който не идва от приближаващ се насреща влак.
Действието на "Убиецът от нищото" се развива някъде през 60-те, но спокойно би могло да е началото на 90-те, или на новото хилядолетие. Героите на Мамлеев в голямата си част са маниакални убийци, чудновати екстрасенси и обикновени изверги, които убиват купища неподозиращи жертви и произнасят дълбоки философски монолози пред разфасованите им вътрешности.
В свое интервю Мамлеев разказва за двама руски музиканти, попаднали в Берлин, които възнамерявали да се самоубият. В нощта на съдбовното решение обаче прочели "Убиецът от нищото" и дружно решили, че в никакъв случай не бива да приключват с живота.
“Няма нищо страшно даже в най-страховитите пасажи – успокоява ни един от критиците на романа, - понеже в тях смъртта всъщност отсъства.”
Юрий Виталиевич Мамлеев (1931 – 2015) е руски писател, поет и драматург, основател на направлението метафизически реализъм. Роден е в Москва. Баща му, професор по психиатрия, загива по време на сталиновия терор.
През 1956 Мамлеев завършва Московския лесотехнически институт, после преподава математика в школата за младежи работници. През 60-те излиза в самиздат.
През 1975 емигрира в САЩ и преподава руска литература в Корнелския университет. През 1983 се мести в Париж, където се занимава с преподаване и писане.
За първи път е издаден в родината си пред 1989. От началото на 90-те живее ту в Париж, ту в Москва. Сред известните му произведения са: "Убиецът от нищото", “Московски гамбит”, “Вечният дом” и др. Пише разкази пиеси и философски есета.