"...Асиова умее да завърти героите си във вихъра на греха и прошката.
Мозаечният строеж на романа й оплита като в паяжина читателя, за да го накара да повярва, че и нашенските сюжети не са по-лоши от чуждите."
– Петър Величков, критик
"... Друго много важно, което не може да се подмине за книгата, това е езикът на който е написана. Каква звучност има в него, багра, взета сякаш от есенна планина, струяща, плавна, дълбоко човечна – от раз да повярваш и на авторката, и на героя като се оставяш да те водят в дебрите от случки, съдби, описания. Просто се доверяваш, харесваш и си казваш ”Боже колко красота имало в този български език!”
"...За първи път в нашата литература се отваря дума за сляпата и яростна българска черта след 1912 г., която се е стоварила върху главите на турци и помаци, виновни и невинни. Тук тях е употребила думата "оттурчване" - толкова разложка, толкова нейна и толкова точна, че сега на стари години не смея да я използвам, защото имам чувството, че ще навлеза в чуждо бранище. Бойка е показала нещо, което нашата литература не е искала да си го спомня и да разкаже за него. Бойка го нарича "срамен грях". Разказано с велокидушие, с болка, с благородство [...] извисено до художествени санкции и пречистване."
– Валентин Караманчев, писател
"Книгата е натръпнала с образи и богато оцветени вълнуващи мисли, натежала е като пита, току-що извадена от кошера. И най-важното – Бойка Асиова владее именно магията да разказва, защото е заложена в нея. Тя е естествен човек, който не приказва, а се изповядва. Нито едно козметично приспособление няма в повествованието й. Бойка Асиова поднася нещата с такава сурова прелест, че прозата й е истинско изпитание за читателя. И проверка от кой вид е: от истинските ценители на словесното изкуство или от любителите на парфюмирани трици."
– Николай Хайтов по повод книгата “Мир вам, сто врабчета”, в. “Български писател”
"...Героите ти? Не, не бих ги нарекла колоритни. Бога ми, безмерно истински, красиви, благородни - толкова са мили, добри, себе си, толкова си личи, че ги обичаш, че ми се ще, като ги срещнеш, да им кажеш много здраве от мене."Пенка Ангелова, читателка, село Ведрина, Добричко, из писмо за "Яловата вдовица"
По повод немското издание на "Яловата вдовица" Бойка Асиова се срещна с читатели в Берлин и Лайпциг. В сърцето на германската столица, в препълнената галерия "Цанкова", авторката се озова сред истински ценители на книгата. Издателят Манфред Еверт представи романа, предпочетен за превод на немски от авторите на литературната поредица "Балкани". Драматичната история на една любов между българка и албанец и защитената идея - възможността да се съществува между различни етноси, орисани да живеят на една земя, прави книгата актуална за Германия. В Лайпциг в Дома на Европа Асиова бе приветствана от членове на германо-българското дружество в града. Д-р Дитмар Ендлер, възпитаник на СУ "Св. Кл. Охридски", голям почитател и познавач на българската литература и уважаван учен в родината си, направи своя прочит на изданието. Ценители на книгата от различни възрасти, езици и професии участваха живо в литературната вечер. На въпроса може ли този оригинален български език на Асиова да бъде превеждан, д-р Ендлер каза: "Може. Трябва само чоплене" и горещо препоръча на немскоговорящите участници в срещата "Яловата вдовица" на немски език.
Интернет литературно списание отбеляза излизането романа на немския книжен пазар под заглавие "Бойка Асиова дава лице на загадъчните Балкани".
Книгата е издадена в литературната поредица "Балкани" от немските издателства "Дитрих" и "Културкон медиен". Преводач е Александър Зицман.