Елена Костюченко

Елена Генадиевна Костюченко е руска журналистка, писателка и ЛГБТ-активистка, дългогодишен репортер на опозиционния руски вестник „Новая Газета“, който бе забранен в Русия след началото на войната в Украйна.

Родена е в Ярославъл на 25 септември 1987 г. Израства без баща, отгледана е само от майка си. Първоначално Елена иска да стане певица, учи в музикално училище, участва въввокална група.

Когато в гимназията предлагат на Елена да премине начално професионално обучение, тя избира „журналистика и полиграфия“. На гимназистите били обещани хонорари за всяка публикувана статия. Така, още като ученичка, тя работи две години в ярославълския вестник „Северный край“.

Според самата Елена всичко започва, когато случайно си купува „Новая газета“ от вестникарска будка в Ярославъл. Попада на статия на Анна Политковская за децата, израснали между двете чеченски войни и е толкова впечатлена, че решава на всяка цена да работи именно в този вестник.

През 2004 г. Костюченко се мести в Москва, за да следва във факултета по журналистика на Московския държавен университет, а година по-късно започва работа в „Нова Газета“.
Предпочита разследващата журналистика, става известна със статиите и репортажите си, посветени на сложна тематика – убийства, насилие, невидими общности, проститутки, наркомани, бездомници, обитатели на психоневрологични интернати, наказателните дела срещу ЛГБТ-общността, екология и др. Работи в екип с фотографката Анна Артемиева. Текстовете от този етап от живота ѝ по-късно са издадени в сборника „Условно ненужните“.

През 2012 подробно отразява процеса срещу участниците в молебена срещу Владимир Путин в московския Храм на Христос Спасител, организиран от акционистката група Pussy Riot.

По инициатива на Елена Костюченко през 2012-2013 г. пред Държавната дума в Москва се провеждат четири акции „Ден на целувката“, като във всички случаи демонстрациите съвпадат с разглеждането в руския парламент на законопроекта за забрана „пропагандата на нетрадиционни сексуални отношения сред непълнолетни“.

През 2014 г. заминава за Донбас и прекара следващите ня- колко години в писане за войната там. През 2020 г. пише за екологичната катастрофата в Норилск. Костюченко отбелязва за себе си, че се интересува особено от живота на затворените общности. Тези, които „не виждаме, които не попадат в полезрението ни и които сякаш не съществуват“. В работата си тя редува репортажи за живота на хората с журналистически разследвания.

Непосредствено след началото на руската инвазия в Украйна тя заминава в командировка на фронта и пише няколко репортажа – от Одеса, Николаев и окупирания от руските войски Херсон (този репортаж е публикуван в „Новая Газета“ в цензуриран вид, заради местния закон за „фейковете за армията“). Готви се да стигне и до Мариупол, но в процеса на подготовка става известно, че има заповед да бъде убита и главният редактор на „Новая Газета“ я спира. Непосредствено след това Костюченко заминава за Германия и се установява в Берлин. Нейният вестник е спрян и тя започва да работи за друго опозиционно издание – сайта „Медуза“, където са препечатани военните ѝ репортаж и.

През октомври 2022 г. непосредствено след пътуване до Мюнхен, където се надява да получи акредитация за Украйна, Елена започва да се чувства зле. Първоначално мисли, че става дума за COVID-19, но при пристигането си в Берлин се озовава в болница със съмнение за отравяне. Берлинската полиция образува
наказателно дело във връзка с „опит за убийство“. То обаче е прекратено през май 2023 г. Берлинската прокуратура обяснява решението си с липсата на ясни доказателства за отравянето. През 2023 г. е публикувана книгата ѝ „Моята любима страна“. Нито едно руско издателство не дръзва да я издаде и тя излиза в издателство „Медуза“ – сайтът от години има седалище извън Русия. Книгата попада в списъка с най-добрите книги на 2023 г. на списанията Time и The New Yorker. През 2024 г. английското издание на книгата получава Pushkin House Book Prize за най-добра нехудожествена книга, посветена на Русия и публикувана на английски език в рамките на предишната година.

През същата година в САЩ Костюченко сключва брак с друга руска журналистка – Яна Кучина от изданието „Такие дела“. Двете живеят в Германия.

Носител е на международните награди European Press Prize, Gerd Bucerius Award и Paul Klebnikov Prize и на редица руски награди за журналистика.