Лорънс Ферлингети

Ферлингети, „Сити Лайтс“ и смисълът на думата „щастие“

Преди няколко месеца Лорънс Ферлингети отпразнува своята 100-годишнина. Сан Франциско – градът, който Ферлингети избра за свой дом преди почти 70 години – нарече улица на негово име и обяви 24 март за Ден на Лорънс Ферлингети. По повод бележитата годишнина в града имаше едноседмични празненства: поетични четения с негови стихове, изложби на негови картини, излъчвания на документални филми, фотоизложби. Лично кметът на града засади маслиново дърво в негова чест.

„Ами докато продължава да расте, ще се налага някой да го полива“, пошегува се Ферлингети. Уви, поради влошеното си здравословно състояние той не присъства лично на празненствата, но изпрати горещи поздрави до всички, които решиха да уважат празника. И определено дава вид на човек, който не смята да спира.

Сред живите на този свят едва ли има друг човек, който в такава степен да въплъщава историята и литературата на XX век – и то не като абстрактен символ, а като лично преживяване. „Аз бях всички обезумели бродещи парцаливи поети, събрани в едно, които спят под мостовете на този свят“, пише
той в новия си роман, който излезе в началото на годината.

По страниците му небрежно крачат Алън Гинзбърг, Дилън Томас, Самюъл Бекет, Уилям Бъроуз, Жан-Пол Сартр, Симон дьо Бовоар и още стотици литературни светила. Ферлингети e роден в Бронксвил, Ню Йорк. Баща му, имигрант от италианския град Бреша, умира, преди Лорънс да се роди. Момчето е осиновено от богато семейство и учи в престижни училища – завършва магистратура по английска литература в Колумбийския университет (1947) и получава докторат в парижката Сорбона (1950), откъдето, по собствените му думи, „изплува с умерено сбъркано образование, продукт на високата култура, но не чак толкова неуместен, колкото някои бунтари биха допуснали“.

Преди това обаче служи във флота в годините на Втората световна война. Участва в десанта в Нормандия и вижда изравнения със земята Нагасаки няколко дни след атомната бомба. Навярно именно там се коренят мощните му антивоенни настроения, които споделя през целия си живот. Ферлингети се премества в Калифорния в началото на 50-те. Той гледа на нея като на място, където хората могат да започнат живота си отначало – „последния пограничен предел на Америка“.

Само година след пристигането си в Сан Франциско Ферлингети, който по това време преподава френски, пише литературна критика, рисува и изпраща стихотворенията си в различни списания, прави импулсивна инвестиция, която ще остави трайна следа не само върху литературния ландшафт на града, но и върху посоката на американската литература изобщо. С вложение от по 500 долара на човек, двамата с Питър
Д. Мартин, собственик на списанието City Lights (заимствало името си от култовия филм на Чаплин „Светлините на града“), създават книжарница със същото име в малко помещение на „Кълъмбъс Авеню“ № 261, току до Китайския квартал.

През следващите десетилетия (та и до днес) книжарницата се превръща в своеобразен „платонически идеал“. От самото ѝ основаване най-съществената ѝ функция е да бъде място за срещи – на писатели, читатели, творци и интелектуалци, които обсъждат книги и споделят мнения. През 1955 г. съдружникът на Ферлингети се отказва от своя дял в книжарницата. Но вместо да изгуби ентусиазъм, Лорънс надгражда литературния си проект, създавайки издателство със същото име.