Димитър Бочев

Димитър Бочев е роден през 1944 г. в Силистра. В казармата е разжалван за антимилитаризъм със заповед на министъра на отбраната от старшина-

школник в звание редник. Следва философия в Софийския университет. Многократно е арестуван от Държавна сигурност за свободомислие, два пъти е изключван от университета – последния път без право да продължи образованието си.

 

През 1972 г. по авантюристичен начин напуска България и се установява в Западна Германия, където получава политическо убежище. Участва активно в международната правозащитна дейност на Хелзинкския комитет. Работи като редовен сътрудник на Deutsche Welle, където дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков. От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на Радио „Свободна Европа“. Там дълги

години отговаря за културно-публицистичната програма „Контакти“, която се превръща в трибуна на реформаторски настроените български литератори и интелектуалци. По същото време Бочев пише и за руското издание на излизащото на седем езика в Париж списание на Солженицин „Континент“ и е

съавтор на редица изготвени за британската, френската и холандската национална телевизия документални филми с културно-политическа тематика. За журналистическата и публицистичната му дейност близките му са жестоко репресирани от Държавна сигурност, а през 1976 г. в задочен процес, инсцениран в родния му град, Бочев е осъден на 10 години затвор.

 

След рухването на комунистическия режим е сътрудник на президента Желев по въпросите на хуманитарната помощ от чужбина, работи като кореспондент на РСЕ в София, участва в дейността на Българския хелзинкски комитет, публикува редовно в периодичния печат, води есеистични рубрики във вестниците „Демокрация“, „Труд“ и „Стандарт“. Автор е на романите „Междинно кацане“, „Генезис ІІ“, „Синеокият слепец“ (специална награда на Фондация „Развитие“ за нов български роман), „Белият слон“ и „Опит за екстаз“. Издал е и сборниците с философски есета „Хомо емигрантикус“ и „Боготърсачът между беса и слепотата“, както и есеистичниясборник „Несъгласни думи“.

 

Основни теми на романите и есетата на Бочев са извечните и нерешими въпроси за безсилието на словото пред битието, за драматичния двубой между

рационалното и ирационалното в биографията на всеки от нас, за съвместимостта и несъвместимостта на Божието и людското, на любовта и свободата, на цивилизация и култура, на творчество и смърт, на талант и характер.

За цялостното си творчество Димитър Бочев е удос тоен с Юбилейната награда на Международната академия на изкуствата – Париж (МАИ) през 1999 година. Живее в София с петнайсетгодишния си син Тео. Член е на МАИ и на Съюза на баварските ж урналисти.