Найден Вълчев

Найден Вълчев, български писател и преводач, е роден на 30.08.1927 г. в село Малка Брестница, Тетевенска околия, Плевенско. Завършва гимназия в Плевен и право в Софийския университет (1951). През 1954-1955 г. е редактор в сп. „Български воин”, в. „Народна армия”, сп. „Септември” (1956-1983), сп. „Съвременник” (1983-1988), главен редактор на сп. „Дарители” (1988-1989). Председател на Съюза на преводачите в България (1989-1991). Заслужил деятел на културата.

Автор на поетичните книги: „На южната граница” (1953), „Малка повест” (1956), „Пъстра палитра” (1960), „Химни и повести” (1964), „Северна светлина” (1965), „Луна-парк” (1970), „Синьо цвете, влак, жена” (1975), „Зърна за посев” (1976), „Златен август” (1977) „Две снежинки” (1980), „Написано на кленов лист” (1984), „Гигантски слалом” (1986), Избрани произведения в 2 тома (1987), „Младата луна и старата луна” (2001), „Рай за грешни” (2003), „През три води преплавено” (2004). Пише и за деца: „Българска земя” (1963), „Люлякова вечер” (1968), „Звъни звънче” (1968), „Фото “Есперанто” (1983), „Жълъдче с шапка” (2004), „Златно минзухарче“ (2017).

По негови стихове са написани много популярни песни: „Една българска роза”, „Ние сме на всеки километър”, „Някога, но не сега” и др.

Носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен, на наградата „Димчо Дебелянов“, на наградата на Съюза на българските писатели, на Съюза на преводачите в България, на фестивала „Златният Орфей“ и с множество високи руски и белоруски отличия.