Автори / Итало Калвино

Итало Калвино

Итало Калвино (1923–1985) е световното лице на италианската литература. Ражда се в Сантяго де лас Вегас, Куба, където временно работят неговите родители, ботаничката Ева Мамели и агрономът Марио Калвино. Отрасва в Санремо, на лигурското крайбрежие. Първите му четива са комикси; първата му разтърсваща среща с литературата – Книга за джунглата на Киплинг; изкуството, чието влияние изпитва най-силно в юношеството – киното. През 1940 г. започва да публикува в периодични издания карикатури, филмови рецензии, разкази. В края на 1941 г. постъпва в Аграрния факултет на Торинския университет; през 1943 г. се мести в съответната специалност във Флоренция, но скоро прекъсва, за да се присъедини с по-малкия си брат Флориано към партизаните антифашисти в началото на 1944-та. След края на Втората световна война се връща в Торино, този път за да следва литература. Първият му роман, реалистичният Пътеката на паяковите гнезда, излиза през 1947-а – годината, в която Калвино завършва с дипломна работа върху Джоузеф Конрад. Следват произведения с все по-експериментален вкус: Разполовеният виконт(1952), Космически комедии (1965), Невидимите градове (1972), Ако пътник в зимна нощ (1979), Паломар (1983) и много други. Калвино работи с издателство Еинауди над 35 години в различно амплоа – редактор, завеждащ връзките с печата, управител, литературен консултант, водещ на знакови поредици, автор. Пиер Паоло Пазолини го описва така: „Прозата му е повече френска, отколкото тосканска, вдъхновението – повече волтерианско, отколкото традиционалистко; семплото у него не е сиво, мярата му не е скучна, в яснотата му няма превземка. Сияйната му любов към света е заквасена и преплетена с приказка.”