Любомир Левчев

Любомир Левчев е роден на 27 април 1935 г. в гр. Троян. Завършва гимназия в София и висше образование в СУ „Кл. Охридски“, специалност „Библиография и библиотекознание“ към Философско-историческия факултет.

Първата му книга с поезия „Звездите са мои“ излиза през 1957 г., следвана от още 32, сред които „Позиция“, „Но преди да остарея“, „Стрелбище“, „Дневник за изгаряне“, „Седмата смърт“, „Звездопът“, „Свобода“, „Самосъд“, „Отвъд“, „Вечерен акт“, „Капризната игра на времената“ и др.

Автор е на романите „Убий българина“ и „Ти си следващият“, на книгите с есета „Размисли за орфизма“ и „Писма от Ада“, на мемоара „Панихида за мъртвото време“ и книгата „Поетическото изкуство“ – размисли за поезията.

Международни награди:

• Златен медал за поезия на Френската академия и носител на званието Рицар на поезията (1985);

• Медал на Асоциацията на венецуелските писатели (1985);

• Награди „Мате Залка“ и „Борис Полевой“ – Русия (1986);

• Голяма награда на института „Александър Пушкин“  и  Сорбоната (1989);

• Световна награда за мистична поезия „Фернандо Риело“ (1993);

• „Златен венец“ на Стружките вечери на поезията (2010).

Национални награди:

През 2006 г. Любомир Левчев е награден от президента Георги Първанов с орден „Стара планина“ – първа степен, за „изключително големи заслуги към България, за развитие и популяризиране на българското изкуство и култура“.

През 2008 г. получава националната награда на МК на Република България „Хр. Г. Данов“ за цялостно творчество.