Кнут Одегард
КНУТ ОДЕГАРД е роден на 6.11.1945 г. в гр. Молде, Норвегия. Следвал е теология и филология в университета в Осло и в Кеймбриджския университет. Доктор по литература, 1989 г.Дебютира като поет през 1967 г. с книгата си „Мечтателят, скитникът и кладенецът“ и оттогава е издал 35 книги с поезия, художествена и нехудожествена проза. Международно признат е като водещ скандинавски поет и е един от най-превежданите съвременни поети (на 30 езика), като пет от преводните му книги са на английски, две на френски, две на български, една на китайски и една на арабски.
През 1989 г. с решение на Норвежкия парламент му е предоставена пожизнена държавна стипендия като поет. Носител е на няколко високи национални и международни награди,сред които Наградата за култура „Андерс Яре“ (най-високата норвежка награда), Наградата „Доблуг“ на Шведската академия и Международната награда за поезия „Ян Смрек“, Братислава, Словакия. Посветен е в рицарско звание от Краля на Норвегия и е награден с Големия рицарски кръст от Президента на Исландия. През 2009 г. става рицар на папския Рицарски орден на Светия божи гроб в Йерусалим (Ватикана).
Кнут Одегард е учредител на Норвежкия международен литературен фестивал (1992) Фестивала Бьорнсон (на името на нобеловия лауреат Бьорнстерне Бьорнсон) и е председател на Норвежката академия за литература и свобода на словото (Академията „Бьорнстерне Бьорнсон“). Повече от четиридесет години Кнут Одегард сътрудничи като литературен критик на водещите норвежки вестници и е превел на норвежки няколко сборника с чуждестранна поезия. От няколко години работи като директор на Нордик хаус, Скандинавския културен център в Рейкявик, Исландия, където живее през част от годината. Член е на Европейската академия за поезия – Люксембург. Има активна дейност и в областта на международните отношения, първоначално като Консул на Словашката република, а от 1996 г. като Генерален консул на Република Македония.
Кнут Одегард е поет от европейска класа, щастливо съчетаващ реалистичния рисунък и незримите визии, националната си специфика и общочовешките си усещания. Изказът му е лаконичен, метафорите му са лищени от всякаква претенциозност, защото търси диалог с читателя, предизвиква го да мисли и да чувства, а не само да чувства.