Светослав Терзийски
Светослав Николов Терзийски роден на 14 юни 1963 г. в Подуене. Разбира, че Подуене е в София пет години по-късно, когато за първи път се вози на трамвай №3. През ученическите си години е дебел, тъжен отличник, на който му липсват единствено очила. Завършва НМГ , специалност „Физика” през 1981 г. Преди това губи девствеността си през 1980 г., като за целта използва своя грозна съученичка. След гимназията влиза в казармата 1981-1983 г., където прекарва най-мъжкия и истински период в живота си. След това учи пет години физика в Университета. Освен, че изучава физика, Светослав изучава изкуството да се пие бира с ракия, уиски с кола, джин с тоник, а също така се занимава със скулптура върху дърво, дърворезба, пеене на мръсни песни и писане на стихове. След завършване на Университета работи една година като физик, ходейки на работа един час дневно и то само когато в столовата на института има пълнени чушки. Междувременно се жени за жена, която го напуска след година и половина, заради по-добра оферта. От този си брак има дъщеря, която сега е двадесет и една годишна красавица. Напуска работа, развежда се и потегля по широкия свят през 1989 г. Когато всички заминават в чужбина, той се връща в България и започва да прави холни масички в един гараж.През 1994 г. строи първият си малък мебелен цех, клозетът е все още на двора. Посещавайки този клозет особено през мразовити зимни дни, Светослав мечтае за клозет на закрито, т.е. тоалетна. Постига тази си мечта през 2002 г., когато се премества в сегашната си фабрика. Междувременно се жени за втори път и от втория си брак има също дъщеря, която в момента е тринадесет годишна красавица. През този период заетостта му се увеличава за сметка на намалената употреба на алкохол. През 2005 г. разбира, че: вече не му се пуши, не му се пие, не му се ходи по жени, купува си лаптоп и още същата вечер започва да пише разказите от книгата „Безпризорни ангели”. През 2008 г. си пуска къса брада и си купува очила без диоптър. Явно му се иска да стане интелектуалец.