Розалия Ликова

Професор Ликова е родена на 14.10.1922 г. в гр. Луковит. Завършва право (1945) и славянска филология (1949) в СУ "Св. Климент Охридски". Била е последователно асистент (1949), доцент (1963) и професор (1967-1992) по съвременна българска литература в СУ "Св. Климент Охридски". Специализира във Варшава и Брюксел. Чете лекции в университети в Москва (1973), Солун (1980) и Минск (1984). През 1972 г. е отстранена от университета (до 1975) и изключена от СБП за повече от 10 години заради статия, визираща наред с други автори и творчеството на Георги Марков. Автор е на стотици публикации в български и международни периодични издания, на множество предговори към книги с художествена литература, съставител на редица сборници и антологии. Автор е на книгите "За някои особености на българската поезия. 1923-1944" (1962), "Българската белетристика между двете войни" (1965), "Съвременни автори и проблеми" (1968), "Писатели и време" (1968), "Естетически прелом в поезията на двадесетте години" (1978), "Разказвачът в съвременната българска белетристика" (1978), "Поети на двадесетте години" (1979), "Литература и художествени търсения" (1982), "Проблеми на европейския символизъм" (1984), "Проблеми на българския символизъм" (1985), "Портрети на български символисти" (1987), "Художествени насоки на българския символизъм" (1988), "Поети на 40-те години" (1994), "Поезия на седемдесетте и осемдесетте години" (1994), "Валери Петров" (1994), "Литературен живот между двете войни" (Т. 1., 1995; Т. 2., 1996), "Поезия на 50-те и 60-те години" (1998), "Литературни търсения през 90-те години. Проблеми на постмодернизма" (2001), "Разпръснати спомени" (2004), "Мимезис и антимимезис. В началото на новия век" (2008).

.