Вера Мутафчиева

Вера Мутафчиева е българска писателка и историк - османист, член на Българската академия на науките. Дъщеря е на историка Петър Мутафчиев.

През 1951 година завършва История в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а от 1958 година, след защита на дисертация на тема „Феодалната рента в Османската империя XV-XVI век“, е кандидат на историческите науки. От 1978 година Вера Мутафчиева е доктор на историческите науки.
Асистент е в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1951-1955), научен сътрудник в Института по история на БАН (1958-1966), старши научен сътрудник в Института за балканистика при БАН, старши научен сътрудник I степен в Института по литература при БАН (1979-1993).

Вера Мутафчиева е автор на над 30 художествени книги, издадени у нас и в чужбина в многобройни тиражи. Сред по-известните ѝ произведения са: „Книга за Софроний”, „Случаят Джем”, „Летопис на смутното време”, „Аз, Анна Комнина”, „Предречено от Пагане”, спомените ѝ „Бивалици”, „Разгадавайки баща си”, „Семейна сага” и др. Сценарист е на най-гледания филм в българската история - „Хан Аспарух“.
Член е на Съюза на българските писатели и негов секретар в периода 1982-1986 година.
Била е ръководител на Агенцията за българите в чужбина (1997-1998).
Вера Мутафчиева е лауреат на множество отличия, включително на Хердерова награда (1980).