„В романа на Вера Мутафчиева „Аз, Анна Комнина“ като смислотворящ фактор е задействана диалогична връзка с текстове от миналото. Романовият разказ е житиепис на именитата византийска държавничка и писателка, целящ да „разобличи” собственото й апологетично произведение за царуването на Алекси Комнин, озаглавено „Алексиада”.
...Отделните романови глави често започват с обширни цитати от „Алексиада”, които биват сетне „редактирани” като че ли от перото на самата средновековна хронистка, възкръснала като модерна жена на двайсти век. Романът е издържан във феминистка тоналност. Житейската съдба на героинята, представена през погледа на заобикалящите я жени, е типична за тъй наречената андрократична цивилизация, в която господстват гледната точка и ценностите на мъжа. Силейки се (не винаги по свое желание) да се равни с него, жената накърнява житейското многообразие и равновесие, защото нейното призвание е да бъде природосъобразна, интуитивна и толерантна, да хармонизира света чрез майчинството и словотворчеството.”
Сабина Беляева
/.../ Всяка една от иначе твърде различните разказвачки в книгата дава своя принос за демитологизирането образа на средновековния мъж „воин”, а и на еталонната мъжкост въобще... Дори състрадването на Анна Комнина към баща й, имперския василевс, е изречено като към човек, „получил счупване на душевния си гръбнак много рано и израснал с този си недъг”... Към тежката всизкателност на величествената му майка Анна Даласина, която по длъжност и по право е негова съ-владетелка, е прибавен „ужасът пред природното явление”, каквото се явява съпругата му Ирина Дукена... Така образът на василевса се гради в пейоративните параметри на инвалидността и на жертвата на женските свръхсили, неочаквано развихрени върху представите ни за средновековния свят и неговия „силен пол”... Всъщност в романа всички главни „партии” са разпределени между жени, дори и властовата, биваща традиционно мъжка. Нещо повече, царствената властница Даласина е херактеризирана по следния начин: „тя не е жена, а хладнокръвен, умел и опитен играч на шахмат”. От цитата личи – в мъжки род.
В романа е разгърната и панорамата на „женските войни” между Даласина и Дукена: неявни, с шушукане и козни, не само по-различни, но и по-опасни от мъжките. Може би затова тържеството над жените е по-сладко дори от това „над противниците на престола”... Така, както е „по-дивно” женското „човекотворчество” – решението на Ирина Дукена да роди детето си точно в дните на триумфа на василевса и така да се съизмери и дори да надмине мъжката героика... Неслучайно изтощението на родилката е описано в похвата на „военната” лексика – тя спи като „войник след двудневна битка”...
В „Аз, Анна Комнина” авторката рязко сменя самата гледна позиция към историята. Скъсява дистанцията на епичния поглед и се вглежда отблизо в директната контактност на семейната и родова среда, в психиката на деятелите й. Историчното е дадено през очите на извънмерни жени, надскочили средновековните духовни хоризонти – от жената-стратег Даласина до щедро надарената от боговете и произхода си писателка и мислителка Анна Комнина, една своеобразна д-р Фаустина, една Хипатия на ХІ век...
Катя Кузмова-Зографова