„Хората зад книгите“ е литературен бюлетин, публикуван от ИК „Жанет 45“ два пъти месечно. Сърцето на всеки брой е автор, илюстратор или преводач, чийто творчески и професионален път е свързан с издателството. В бюлетина ще откриете кратки интервюта и откровени книжни препоръки, както и код за –25% на създадените и предложените от госта книги, валиден 2 седмици.
Освен споменатото, абонатите получават информация за:
⇉ предстоящи събития с книгите на „Жанет 45“;
⇉ настоящи промоции;
⇉ нови заглавия.
В брой №39 предлагаме интервю с Гергана Панчева.
Въпросите зададе Гергана Димитрова
1. Книжното пиратство и възходът на изкуственият интелект са две различни явления, но и двете поставят един и същ въпрос: кой има право да използва труда на писателя и при какви условия. Доколко смяташ, че авторите познават и защитават правата си - и как им помагаш ти като литературен агент?
Авторите на съвременната ни литературна сцена познават правата си все по-добре. Не съм сигурна доколко мащабът на нашето книгоиздаване им позволява да се „защитават“ и да се „борят“ за най-благоприятните условия, но се надявам, че чрез работата на Агенция „София“ започваме да виждаме и другата страна на монетата – а именно, че издателите не богатеят от таланта на даден писател, преводач или илюстратор. Считам, че колкото повече пътува един автор през преводите си или по литературни събития - фестивали, турнета, резиденции - толкова по-ясно му става, че книгоиздаването в глобален мащаб се намира в труден момент, продажбите на книги намаляват, постковидните години изглеждат особено.
Мисля, че помагам най-вече за това авторите ни да бъдат четени по цялото земно кълбо и да познават особеностите на литературния пейзаж – от факта, че книгите в Индия струват два долара, до факта, че в Дания струват 40 евро и не трябва да мерим с един аршин целия свят. Вярвам, че чрез работата си агенция „София“ насърчава разбиране.
2. Има ли общовалидни критерии за подбор на книгите, които една литературна агенция представлява? Какви са твоите лични ориентири, когато решаваш с кои нови заглавия да допълниш каталога си?
Всяко издателство или агенция има каталог и се профилира, това е съвсем нормално. Има много агенции по света, фокусиращи се изцяло върху нехудожествената литература, върху жанрова или по-комерсиална, детска или пък юношеска. Агенция „София“ избра профил в областта на художествената литература и детските книги, които ни вълнуват искрено като читатели, които ни дават неконвенционални отговори на обичайните въпроси.
Относно подбора – информирам се за номинациите за националните литературни награди, следя и отзивите за книги. Познавам определени тенденции и практики в световното книгоиздаване. Постепенно Агенция „София“ оформи силно портфолио и вече зная къде да търся подходящ „дом“ на книгите от него.
3. Литературното агентство е търговия с права, но то е и процес по разгръщането на цяла екосистема. Как отварянето ни към другите ни прави по-вещи и чувствителни към самите нас?
Мисля, че литературното агентство допринася към развитието на цялата среда, насочва желанията на издатели, писатели, преводачи, зарежда с оптимизъм и амбиция. Но то налага и нов модел на по-внимателно отношение към договори, отчети, визуална идентичност. Ако има кой да контролира и регулира, отсрещната страна се отнася по-сериозно.
Чувала съм шеги, че агентите са „лошите хора“ в индустрията, защото винаги са нащрек как да промъкнат в разговора сюжета на някой интересен роман и да го пласират някъде. Чувала съм и легенди за агенти, които внасят големи промени и движат цели пазари напред. Едно е сигурно – около успехите на българските автори на международната сцена се завихри нова енергия, нов ентусиазъм у преводачи и писатели, но и у независимия сектор, без който не можем да съществуваме, защото без него няма да има кой да прави фестивали, четения, конференции, работилници. Респективно – и кой да създава общности, да възпитава публики, да „групира“ хората. Защото книгоиздаването не е връзка само между автор, издател и читатели.
4. Като посредник между България и света имаш широк поглед над случващото се в международния книжен бранш. Какво можем да научим от чуждестранните си колеги за това как се прави и представя литература?
Имам терминологичен проблем с определението „посредник между България и света“ – това е прекалено сериозна отговорност и мисля, че сме твърде млада организация, за да си позволим да приемаме такива корони. Имам вътрешна съпротива и срещу дефиницията за широкия поглед и умишлено бягам от нея. Сигурна съм, че имам да уча безкрайно много за практиките в книгоиздаването, а колегите от книжния бранш в България пътуват достатъчно активно и често знаят повече от мен за продажби и сделки.
Мога обаче да споделя лични наблюдения за това колко хубаво са подредени и замислени книжарниците в Атина. Силно ме впечатли Панаирът на книгата в Букурещ като визуален подход (ударен и привличащ читатели, но същевременно минималистичен). Продължавам да се възхищавам на това как някои от съседите ни курират литературните си фестивали – има събития с десетилетна традиция в Турция, Македония, Сърбия, Словения, Чехия, Полша, Румъния и е много вдъхновяващо да слушаш както авторите, така и участващите в подобни програми професионалисти. Любопитни са и изложбите на детски книги и илюстрации в Болоня, любител съм на наградата им за принос към детското книгоиздаване Bologna Ragazzi, която отличава автори и илюстратори в различни категории, разделени на континенти и региони. Респектира ме мащабът на професионалната програма във Франкфурт, както и постоянният стремеж на този панаир да се отваря към публиката, към нови и непознати литератури.
5. Как изглеждат „първите пет“ на агенция „София“ в цифри? А в спомени?
В спомените ми ще остане посещението на Панаира на книгата в Кайро преди година и половина. Този панаир ми показа, че времето тече различно на различните места по света, което води и до съвсем друго отношение към бизнеса, но пък и различен вид уважение към писателите и литературата.
Друг бележит момент в скромната ми биография остава един от панаирите на книгата в Южна Индия с безмерното уважение, с което местните издатели третират околните, както и с искрения им интерес към всичко далечно от тях. Иска ми се и ние да бяхме по-гъвкави и изслушващи като индийските си колеги. Няма да се уморя да казвам, че да си агент значи не само да умееш да говориш за книги, а и да изслушваш. Така можеш да научиш за промени, резултати, ако щете и цифри, или за някой хитър трик.
Като стана дума за цифри – първите ни две години изглеждаха тъжно, но разбираемо като за едно неясно начало; през последните три стъпваме по-уверено с по около 50 сделки годишно. През 2026 г. отчитаме близо 60 заглавия, излизащи на чужди езици, и над 60 новоподписани договора за книги, които предстои да бъдат публикувани до 2028 г. Гордеем се с първите детски книги, преведени на фарси, както и с първите детски книги в Хърватия, Армения, Турция, Албания от десетилетия насам. За първи път български романи пробиха в Швеция и Бразилия и заговориха някои индийски езици.
Списък за четене (книжни препоръки):
1. „Вулкан“ от Елена Алексиева
Заради присъщото на Елена Алексиева умение да извади човешкото извън характерната му обвивка, извън тялото му, извън границите на психичното здраве, ако щете. Заради умението на Елена Алексиева да се надсмее над вечната ни амбиция да успеем, да надскочим себе си, да се изкатерим до върха. И да го направи с хумор, с емпатия, с безгранично разбиране и вникване в недостатъците ни. Да го направи в полифония, без един сюжет да рухне през цели 500 страници. И да го направи с лекота, изграждайки образи на странни, но близки до нас герои. Всеки от които носи по нещо скрито, готово да изригне, готово да бъде лесно забелязано, но сякаш подминато в ежедневното ни суетене.
2. „Болката идва по-късно“ от Антония Апостолова
Защото предлага плътност на езика и мощ на изказа, с каквато не се сблъскваме често. Защото през личното задава фундаментални въпроси, защото нищи травмата и интимните ѝ аспекти през семейна сага, но и през основите на цивилизацията ни. Бяхме се поизморили да четем за телата на жени и порастващи момичета; този тежък, сложно построен роман задава въпроси за мъжете, за телата им, за израстването им, за самотата им. И слага на масата теми, за които май бяхме забравили да говорим в последните години, а са тъй необходими.
3. „Аз, Анна Комнина“ от Вера Мутафчиева
Защото е съвременна книга, изпреварила хода на времето. Защото е написана като сценарий на хитов исторически сериал, от който не можеш да се откъснеш. Защото е и феминиски текст (ако терминът не беше придобил негативната конотация, която носи днес). Защото е текст за тела, но и за женската душа, за оцеляването на жените в понякога невъзможни ситуации. Защото е многопластов роман, но и някак приключенски с всичката дворцова интрига и панорама на манипулацията; метафора за интимния ни свят и вътрешните ни борби, но и за желанието за власт на всяка цена.
4. „Юху-Буху-измислячус!“ от Петя Кокудева
Заради добрите рими и неконвенционалните отговори на конвенционални въпроси, поднесени с обич, хумор, топлина и безкрайно въображение. Заради характерния талант на Кокудева да обърне обичайното с краката нагоре, докато те разсмива до сълзи. И заради илюстрациите на Антония Мечкуева, сякаш рисувани, докато Кокудева пише, а Надежда Радулова редактира паралелно с нея.
5. „Годината, която започна в неделя“ от Яница Радева
Защото този фин, емпатичен, всеопрощаващ роман ме хвърли в дълбок размисъл и носталгия по разговорите, които никога не сме имали с предишните поколения жени в семействата ни. С финес, разбиране и деликатност Яница Радева задава въпроси, които няколко поколения никога не се осмелиха да задават у дома. Защото романът препрочита истините на време, в което някои от нас дори не сме живяли, но е настоявано да го помним само с лошо. През тази книга поглеждаме на него и със спокойствие и прощаваме на част от миналото си и на всичко, което може би не разбираме докрай за него.
Абонирайте се оттук и прочетете първи споделеното от нашите гости!