„Хората зад книгите“ е литературен бюлетин, публикуван от ИК „Жанет 45“ два пъти месечно. Сърцето на всеки брой е автор, илюстратор или преводач, чийто творчески и професионален път е свързан с издателството. В бюлетина ще откриете кратки интервюта и откровени книжни препоръки, както и код за –25% на създадените и предложените от госта книги, валиден 2 седмици.
Запишете се сега:
Освен споменатото, абонатите получават информация за:
⇉ предстоящи събития с книгите на „Жанет 45“;
⇉ настоящи промоции;
⇉ нови заглавия.
В брой №23 ви предлагаме интервю с Албена Тодорова.
(въпросите зададе Гергана Димитрова):
1. Как удържаш тънката граница между откровено и съкровено? Между почувствано и написано?
Все по-трудно я усещам, камо ли да я удържам. Писането се свива под напора на многотията в социалните мрежи.
Мисля, че времето, прекарано в самота и далеч от екран, се превръща в единствен щит, с който да укрием съкровеното - ала написаното често трябва да стъпи онлайн, за да стигне до читателите си. Странен свят.
2. Кога поезията престава да бъде изповед и се превръща в диалог?
Когато спре да говори за моя опит, за моите преживявания, а се пише с мисъл за познати и непознати, които може би минават или са минали по сходни пътеки. Не всяка поезия може или следва да бъде част от диалог. Ала добрата поезия намира читателите си по това, че вратите й са отворени или поне открехнати.
3. Творбите ти често изследват празното пространство, междинните състояния, сгъстената тишина. Какво намираш за (или от) себе си в тази естетика?
Обичам празното пространство. Обичам усещането, че има нещо неназовимо в света и то често не е там, където е пълно и шумно. Обичам изненадите в ежедневното -- например да се запознаеш със съсед, който се е изпокарал с целия вход, да научиш нещо за него и изведнъж да ти стане симпатичен. Обичам смирението в този вид опит, това да разбираме отново и отново колко малко знаем за света и за себе си. А това познание се ражда често в пространствата помежду.
4. Какво би искала да опазиш непокътнато в мирогледа и писането си?
Не мисля, че има такова нещо. Ще ми се да бъда любознателна, да не търся да бъда права във всяка ситуация, на всяка цена.
5. Освен чувствителен поет, ти си и чувствителен читател. Кое качество на добрите книги те обезоръжава?
Начинът, по който добрите книги те връхлитат, проговарят лично на теб, подсещат те, че имаш душа, че не си само тяло и абонат на Топлофикация, че има свят огромен, непознат и неопознаваем, че ходенето понякога е с краката нагоре, че човек е създаден да лети и да твори, и да се радва, а после те приземяват с последната точка, за да се чудиш какво точно ти се е случило и да започнеш трескаво да се озърташ за още от същото.
Списък за четене (книжни препоръки):
„Птичият събор“ от Петер Сис, преводач: Манол Пейков
Тази книга е на първо място красива, на второ място зашеметяваща, на трето място позволяваща (и очакваща) няколко прочита.
Помня как ме помете първото издание през далечната 2012-а или 2013-а година. Потърсих и книгата, вдъхновила Сис, поемата „Птичият събор“ на древноперсийския поет Атар от Нишапур, която е низ от притчи, разкази, алегории, навързани около търсенето на птицата Симург, птичия владетел. Петер Сис е синтезирал най-същественото от първоначалната история и благодарение на неговото майсторство на разказвач и художник илюстрациите допълват думите, за да може тази странна и трудно обяснима притча да се превърне в пътуване през красотата на думите и образите. Чиста магия.
„Вирхов блус“ от Мария Вирхов, съставител: Биляна Курташева
Мария Вирхов е един от най-силните, ярки, важни гласове в съвременната българска поезия. Нейните стихотворения ще се изучават дълго след като всички ни няма и ще бъдат един от мостовете между днешния ден и вечността. Великанска поезия.
„Малкият свят, големият свят“ от Надежда Радулова
Това е книга, която бих взела със себе си на самотен остров. Надежда Радулова е майстор на финото назоваване на големи явления с точни думи. Читателят препуска през чудесните стихотворения, за да се върне веднага след края им в началото и да се вчете по-внимателно.
Текстът за паркинга на „Lidl“ в стария град на Созопол всеки път ме хваща за гърлото. Така работи голямата поезия.
Когато мисля за тази книга, виждам море.
„Приказки от крайните квартали“ от Шон Тан, преводач: Нева Мичева
Много се радвам, че Шон Тан намери българския си дом в „Жанет 45“. Препоръката ми е за „Приказки от крайните квартали“, понеже с тях започна срещата ми с Тан. „Приказки…“-те често говорят за наглед незначителни неща, около които се оказва събран цял свят. Комбинацията от дума и образ добавя толкова много удоволствие от прочита. Ще ми се да ги забравя изцяло, за да ги прочета наново.
„В памет на паметта“ от Мария Степанова, преводач: Здравка Петрова
Мария Степанова кани читателя на пътешествие през семейни истории и през родовата памет по начин увлекателен и разточителен, но това, което ме впечатли най-силно в тази книга, е стилът. Написана по начин, който не просто размива границите между белетристика и документалистика, а смесва двата жанра, без да остава утайка. Степанова ни предизвиква да мислим по нов начин и за света, и за нас самите, и за нашето място в него. Потресаващо дълбока и смислена книга, с множество награди и сериозно международно признание.
Обожавам преводите на Здравка Петрова и често избирам четиво по името на преводача, не само заради автора.