Това е поезия, която нахлува рязко, стига до костта и се пука от зрялост.
Оставя сок по пръстите.
И тази телесна памет набъбва и гние, за да образува почва за нещо ново. Поезия, в която философията среща кожата.
~ Димана Йорданова
В стихотворенията на Тихомира Панайотова светлината и сянката не просто съжителстват, те заедно омесват хляба на поетичния ѝ свят.
Род и ерос, виталност и мрак, пищните плодове на земята и на фантазмите – тук анатомията на подсъзнанието е разголена безпощадно. За да осъмне героинята „по-висока от сянката си“. А с нея и читателят.
~ Ина Иванова