Има книги, които човек приема като живи същества. Тази е такава.
Смълчава и трогва, заради вътрешната храброст да се пише искрено. Все по-рядко срещано, все по-изчезващо качество. След последната страница ти се иска да я прегърнеш. Разказите тук са чиста обич. Без нито един фалшив тон. И с милост към живота.
Катя Тодорова
Тези кратки разкази пресъздават случващото се на земята сякаш видяно от небето. Те са трохички реалност, мечти, болки и фантазии, накратко странични ефекти от Божията милост.
Йорданка Белева умее да привнася поезия в прозата си, което ѝ помага да чуе и види онова, което често пропускаме и не забелязваме.
Тони Николов