„Лоно“ е най-топлата и интимна стихосбирка на Радослав Чичев. В нея ту тихо и кротко, ту с гръм и трясък нахлува детето, което не спира да задава вселенски въпроси и с недоумение да се вглежда в човешкия ред. Пред което човек се чувства и силен, и безсилен, но и дете. „Лоно“ е разходка край морето и в парка, в паметта и емоционалността, след която, вече вкъщи, стоиш пред прозореца и се взираш в
светлината на току-що падналия дъжд.
Иван Димитров
В „Лоно“ прозорците са отворени широко, едновременно навътре и навън. Така се диша по-лесно, особено ако къщата на тялото е направена от светлина, небе и вятър. Истински дом за птици. Щом завали, този дом се превръща в кораб, а птиците, свили гнездата си вътре, политат надалеч в търсене на маслинова клонка.
Мирослав Христов