„И леглото ни е зеленина“ разказва за бурни времена, в които балканските центробежни сили се вихрят безмилостно – изкореняват родове, запращат братя и бащи отвъд океана и оплитат нишките на човешките съдби. Разплитането на всеки възел оставя белези, но и освобождава неподозирани герои. Свободни да обичат, да борят страховете си, да градят и да се провалят, те изтъкават тъканта на ново, пълно с амбиция общество. Ако тази богата семейна история ви се стори някак позната, то е, защото в нейните криволичения се вижда България от началото на XX век, а вероятно и зелените нишки на вашите родови пътеки. Спуснете се по тях отново, като потънете в този изкусно написан дебют.
***
Виолета Радкова пише вълшебно. Създала е своя литературна форма. Изплела е пълнокръвен разказ с живи хора, но го е направила с онези невидими нишки, които владее само истинският поет. Беше ми невъзможно да спра да чета, докато не стигна до края на живота на Иван, като през цялото време е ясно, че живот като неговия няма край. Пътешествие, което те хвърля в дълбокото и като главния герой трябва да плуваш или да потънеш. И през цялото време те съпътства една особена милост, като повей от
крило.
– Капка Касабова
Тази книга е заредена от начало до край с радостта от разказването, удоволствието от създаване на собствен свят и населяването му. Както се случва с романите отвъд конвенцията на обикновеното описание, „И леглото ни е зеленина“ трудно може да бъде категоризиран. Бих го нарекла по-скоро роман за втория шанс, за възможните (не)осъществими паралелни животи, за постоянното завръщане към предопределеното и непреодолимото, там, където безкрайната свобода на литературата среща клетката на човешката ситуация. С този роман Виолета Радкова не прави дебют, а навлиза директно в своята зрялост като автор.
– Яна Букова
Роман за необяснимата граница между реалност и съновидение. И за двата толкова различни живота на един човек. И за загадъчните синкопи между времената и уж безкрайните земни пространства.
– Христо Карастоянов