Време ли нямаме? Или си мислим, че имаме безкрайно много?
Неизбежна ли е самотата в чакалнята? Или точно там, където животът е поставен на изпитание, се пробужда човечността?
Можем ли да изпитваме радост, когато скръбта ни залива?
Как да трансформираме тъмнината на болката в искра жизнерадост?
Как да срещнем страха, за да намерим смелост да продължим?
Кое е трънчето в душата ни, което ни разболява?
Има ли билети за Рая?
„Чакалнята“ е роман за схватката с болестта, за обезсилената надежда, че има утре, но и за радостта от негаснещата искра на живота и мисълта, че всичко ще бъде наред. Тази книга е едно много лично сбогуване.
Прочетете откъс тук!