hide

16.00 лв.
13.60 лв.
 

Книга за Малина

Редактор
Съставителство и бележки: Иван Цанев
Корица
Мека корица
Корична цена
16.00 лв.
Брой страници
168
Издадена на
08.2022
ISBN
978 619 186 734 9
Тегло
370 g

„Книга за Малина“ е своебразен спомен и поклон пред голямата наша поетеса, преводачка, сценаристка и издателка Малина Томова. Съставителството и бележките по книгата са дело на нейния съпруг – талантливия поет Иван Цанев. 

Лични спомени и спомени от приятели и колеги, множество фотографии, статии, стихотворения и разкази, посветени на Малина Томова и нейния личен и професионален път е събрал Иван Цанев на едно място в „Книга за Малина“. Десетки съвременни български поети, писатели, журналисти, литературни критици, хора от киното и медиите си спомнят за непрежалимата поетеса, сценаристка, издателка и преводачка на страниците на книгата. Сред тях са Божана Апостолова, проф. Светлозар Игов, Първан Стефанов, Калина Ковачева, Георги Господинов, Здравка Петрова, Светла Кьосева, Пламен Дойнов, Илко Димитров, Ани Илков, Марин Бодаков, Силвия Чолева, Йордан Ефтимов, Чавдар Ценов, Юлиан Жилиев, Яна Букова, Рада Александрова, Екатерина Йосифова и мн. др.

„Книга за Малина“ е ценна и с това, че в нея има стихотворения, статии, литературни анализи и спомени от самата Малина Томова, чертаещи живота й на любима, майка, съпруга, поетеса, преводачка, сценаристка и неуморен труженик в трудното поле на литературата.

Малина Томова е родена на 21 януари 1950 година в град Пловдив. Тя е трето дете в семейството на Йорданка и Тома Тодорови (преди нея са родени сестра ѝ Елена и брат ѝ Атанас). В края на 1972 година се омъжва за Иван Цанев, а в края на 1978 вече е майка на три дъщери: Рада, Цвета и Дана. (Не доживява да види внучката си на име Мая.)

През 1968 година завършва пловдивската руска гимназия (и английската като частна ученичка), а на следващата година заминава за родопското село Мугла, за да бъде учителка на тамошните деца. От 1971 до 1976 година следва филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Между 1981 и 1989 година работи като външен редактор във великотърновския алманах „Янтра“. През 1991 става съоснователка на „Литературен вестник“, в чийто редакторски екип е до края на живота си. От 1993 до 1997 година е главен редактор на в-к „Романо ило“/„Циганско сърце“.

Автор е на книгите „Душа“ (1978), „Ежелюбов“ (1987), „Стигмати. Книга на познанието“ (1994), „Жизнен опит“ (2010). Нейни стихотворения са превеждани на английски, френски, испански, руски, полски, унгарски, сръбски и хърватски. Сценаристка е на филмовия сериал „Гори, гори, огънче“ и на документалния филм „Василица“ (а и на незаснетата „История на една шапка“).

Получава сливенската литературна награда на името на Цветан Зангов през 1973 година, а през 1979 наградата на шуменския университет за най-добра първа книга. Кинокритиката ѝ присъжда през 1994 година награда за сценария на филма „Гори, гори, огънче“. През 2008 година ѝ връчват Награда за принос към свободата на духа „Георги Василев“. През 2012 година е удостоена посмъртно с наградата „Иван Николов“ за цялостно творчество, а през 2013 година и с международното отличие за заслуги към полската култура „Bene Merito“.

Превела е от руски дузина книги, между които „Имало едно време.Zoo или нелюбовни писма“от Виктор Шкловски (1982), „Съдби. Срещи от миналото“ от Наталия Илина (1984), „Малки романи“ от естонския писател Ен Ветемаа (1986), „Третото око“, избрани стихотворения от Ксения Некрасова (1984). Превеждала е отделни творби от Андрей Вознесенски, Новела Матвеева и Лев Озеров (преводач на Атанас-Далчева поезия).

„Стигмати“ нарича тя книгоиздателството, което създава през 1996 година. През следващите 15 години с това лого излизат десетки стойностни заглавия от нашата и преводната поезия, проза и хуманитаристика. Издателският диапазон е широк: от античните поети Сафо и Пиндар през търсача на изгубеното време Марсел Пруст до Збигнев Херберт, който чрез „Силата на вкуса“ подсказа на българските си почитатели как да разпознават истинността в написаното слово.

Сред обществените ѝ прояви изпъкват няколко, за които си струва да се говори. През 1994 година поетесата Малина Томова е между основателите на независимото Сдружение на български писатели. От 1998 година тя е председател на фондация „Арс Еквитатис“. През 2007 година е сред учредителите на Българско общество на хуманитарните издатели. През декември 2009 година по нейна инициатива е представен филмовият цикъл „Въпреки: българското документално кино на прага на промените“.

Малина почина на 17 септември 2011 година в софийското си жилище на бул. „Скобелев“ №41. Опелото се състоя на 20 септември в църквата „Свети Архангел Михаил“ (срещу централното пловдивско гробище). На погребението ѝ се стекоха да я изпратят десетки пишещи братя и сестри, приятели и почитатели от родния ѝ град, от столицата и от други места. Прощално слово на гроба ѝ произнесе Божана Апостолова.