С въображението на много пътувал човек, чийто поглед се е научил да вниква отвъд естетиката на видимото, Антина Златкова успява да хване като в капка кехлибар душевните състояния на своите герои и героини. Мъжете умеят да копнеят, но не познават телата си, жените пък обичат да са пищни и розови и често слагат от всичко в повече, носталгията е ту в сепия, ту в мъгла, реалността е сюжетмеханика на светлина и показалец и в крайна сметка е важно да се събуждаш всеки ден, дори да виждаш как морето влиза в стаята ти.
Емануил А. Видински