Български хроники, том 4 (1943-2007)
Това издание е окончателна редакция на „Български хроники“
***
Голямото престъпление на комунизма не бяха само репресиите и убийствата – най-страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия наш народ в народ от страхливци, лицемери и двуличници, защото всички виждаха истината, помежду си шушукаха и псуваха, а по площадите викаха „ура“ и гласуваха единодушно „за” каквото им кажат.
Смъртта е кратка, физическите болки отминават и се забравят, мили читателю - душевното осакатяване е с дълги последици: ние още не можем да се освободим от страха, от лицемерието и от двуличието си.
Дано не заразим с това и своите потомци…
С. Ц.
***
Баш историците мислят човешкия живот преди всичко във факти.
Стефан Цанев го превръща и в състояния и рефлексии.
Целта е тези, които идват след нас, да не бъдат отегчени, уморени, дори мисловно умъртвени от Историята.
Авторът на Хрониките демонстрира потенциалната естественост на случилото се. Неговите исторически страници са като трохите на Хензел и Гретел – подобно на тяхното завръщане, нашата историческа вгледаност винаги ще си остава по-скоро възможност, а не даденост.
В този ред на мисли подходящ анонс към историческите хроники на Стефан Цанев е:
Уважаеми дами и господа,
Историята продължава.