Старица се взира в миналото си – в безгрижното си детство, в последвалите го жълти звезди, във влака за Треблинка, очакващ я на кюстендилската гара през 43-а, в зрелостта си в народната република и в старостта си в наши дни. Петнайсетгодишната ѝ внучка – емигрантка в Канада, се бори с предателството и самотата. Ще намерят ли двете път една към друга? Дали пренесените през десетилетията горчиви уроци ще им послужат? Това е историята на едно семейство – в нея има война, преследване и раздяла, но също така воля за живот и любов.
„Този роман разказва с финес, лекота и съпричастност моменти от историята на евреите в България – и на оцелелите, и на депортираните. Текстът допълва и усложнява образа на миналото, намесва темите за чуждостта и емиграцията, за сложността да бъдеш и да останеш добър и за трудното удържане дори на онези нишки, които ни свързват с най-близките.“
– Амелия Личева
„Невена Митрополитска е фин разказвач. Разказвач, който разказва вниквайки, съпреживявайки, без да съди. В тази история на три поколения жени – история на оцеляването, което е неспирен процес – тя следва нишката на съдбата с разбиране, проницателност и дълбочина. А това класическо и рядко човеколюбие е голямо достойнство – както в живота, така и в литературата.“
– Елена Алексиева
„От Кюстендил до Монреал по невидимите нишки на едно пътуване в двете посоки на времето, Невена Митрополитска пренася характери и спомени през една вълнуваща лична история между две майки и една внучка.“
– Еми Барух
„Великолепен разказвач е Невена Митрополитска. Успоредяване на истории, преплитане на фабули, осмоза между сюжетни линии – това е нейната запазена марка, която тя владее майсторски и прилага с вещина. Роман за удоволствено четене, но и за мислещо четене. Каквото трябва да е всяко четене.“
– Митко Новков
Прочетете откъс тук!