Колаж от акварелни фрагменти, „Линия девет“ може да се чете като съвременно японско дзуйхицу – изящният средновековен жанр „по пътя на четката“, или като социална мрежа. Героите населяват конкретен и същевременно измислен град. Случват им се смешни и тъжни неща, в автобуси и таксита, по улици и спирки. Как се разминаваме, когато се срещаме, какво казваме с недоизказаното, как се оглеждаме в миналото си, как се губим и намираме, чуваме и не чуваме един друг, какво остава и какво отминава, къде е красотата, кой ден е добър и кой лош? Фрагментите се подреждат като звезди в съзвездие, за да предизвикат въображението да ги свърже в цялост и да открием себе си в това, което ще видим.
